Тест драйв: Volkswagen T-Roc или колко е трудно да си себе си

Джип или кола? Това е въпрос, който мъчи всеки, решил да си купи нов автомобил. На пръв поглед отговорът е очевиден - ако нямаш намерение да търсиш трюфели в гората с вярното си куче, джипът не ти е нужен. Но... не е толкова просто. Защото вече има доста модели в сивия спектър, които твърдят, че ти дават най-доброто от двата свята. Вариациите са толкова много, че вече не стигат термините за тях - офроудър, джип, високопроходим автомобил, кросоувър, SUV, SAV... Да, и нас ни заболя главата.

Този път обаче ще изненадаме сами себе си и изобщо няма да говорим за това кое какво е. Отваряме нова страница и започваме да разглеждаме колите сами за себе си.

Това е Volkswagen T-Roc - нямаме идея към кой точно клас принадлежи, но го харесваме. Точно както харесваме и Audioslave, без да можем да определим с една дума техния стил. Да ни прости Крис Корнел, светла му памет.

Източник: Volkswagen

От тридневния съвместен живот с T-Roc установихме, че няма нищо лошо колата да е компактна, но висока. Особено ако ние сме високи, това улеснява влизането и излизането от купето, а когато вече сме зад волана, се чувстваме по-сигурно.

Иначе, имаме багажник като на хечбек и четири врати, осигуряващи достъп до интериор с хечбек размери. Да не забравяме и задвижването на четирите колела, което не е стандартно, но за парите си получаваме възможността да наречем личния T-Roc с определението "истински джип", както и да си позволим повече волности през зимата например.

НЕВИННИ ЗАИГРАВКИ

Задвижването на четирите колела е нещо като отвертката в багажника - може с години да не се сетиш за нея, но когато ти потрябва, може да ти спести куп главоболия. А и е източник на самочувствие.

Нека си представим, че сме в някой зимен курорт с още три приятелски семейства. През нощта вали обилен сняг, сутринта ставаме и всички недоволстват и се чудят дали ще успеят да изкарат колите от паркинга.

Източник: Volkswagen

Това е нашият момент! Почистваме си стъклата, влизаме, палим колата и я изкарваме - просто и безпроблемно. Приятелите са сразени, а ние едва скриваме ехидната си усмивка. След което започваме да им помагаме да изкарат и техните коли, докато пускаме тънки шегички за неправилния им избор. T-Roc 4Motion е чудесен именно за такъв тип невинни заигравки.

Но да се върнем в големия град - там, където ще протича 90% от живота на Volkswagen T-Roc. Големият коз на модела е автоматичната скоростна кутия, която не е нещо революционно, но сменя скоростите неусетно, точно както и 2.0-литровия бензинов двигател ускорява, щом светофарът светне зелено.

Концепцията е класическа - четири цилиндъра, турбокомпресор, директно впръскване, без електромотори, батерии и други подобни. Резултатът е 190 к.с. мощност - предостатъчно за града и перфектно за магистрала.

Източник: Volkswagen

Автоматичният капак на багажника е може би едно от най-простите, но най-улесняващи ежедневието изобретения в автомобилите. Запътили сме се към колата с известно количество покупки в ръце. Трябва само да натиснем бутон на дистанционното и багажникът се отваря, лишавайки ни от удоволствието да оставяме покупките на земята, за да го отворим ръчно.

Същият този капак обаче създава и неочакван проблем. Задното стъкло е твърде малко и твърде наклонено, което прави паркирането назад малко рисково. Камерата и дисплеят вътре определено помагат, но по-консервативните собственици на T-Roc може и да проявят известно недоволство от това.

Източник: Volkswagen

ОБЪРКАНА ИДЕНТИЧНОСТ

Другият проблем е по-цялостен и се крие в същността на колата. Хората обикновено си купуват джип, защото искат повече пространство, но не искат комби. T-Roc няма особено голям багажник, нито особено просторен интериор, което донякъде се дължи на ниския покрив.

От друга страна обаче, ако купето беше по-голямо, то нямаше да е толкова удобно за използване в града, а и нямаше да има смисъл Volkswagen да предлага по-големия Touareg. Днешният автомобилен свят е объркан и суров.

Източник: Volkswagen

Това, че T-Roc е компактен, е плюс и в друго отношение, освен за паркирането. Големите джипове се усещат малко като танкери - тежки и леко поклащащи се в завой. Тук това го няма. Не говорим за спортно поведение в никакъв случай, но купето стои стабилно и изправено, което е чудесно, особено ако искаме да покажем на неуките си приятели, че джиповете могат да развиват и над 140 км/ч.

Факт, Volkswagen T-Roc е продукт на нестихващото желание на индустрията да предложи модел дори за най-специфичния вкус. От нашата гледна точка T-Roc или ще покрие всички критерии на даден човек, или тотално ще го изгуби - още при размерите на купето.

Но T-Roc е и доказателството, че има понятие "градски джип", колкото и абсурдно да звучи. И много хора биха открили смисъла в това да си купят такъв. Поне докато все още има нелепо високи легнали полицаи и паркоместа на тротоари.