Едно от най-притеснителните последствия от климатичните промени е повишаването на температурата на водата в Световния океан. То води до редица негативни ефекти, както за живота на хората, така и за морските обитатели. А последните данни по-темата са още по-тревожни.

Гренландия, топенето на ледовете и кога Световният океан ще достигне рискови нива

Топенето на ледовете в Гренландия е все по-притеснително

Какви са прогнозите на учените

Топене на ледове, риск от наводнения по крайбрежните райони, миграция и измиране на морски видове, изчезване на водорасли, планктони и корали - всичко това изглежда ще продължи, защото през 2021 г. затоплянето на Световния океан е достигнало ново рекордно ниво.

Според изследване, публикувано преди дни в списание Advances in Atmospheric Sciences, през миналата година съдържанието на топлинна енергия в океаните е било най-високо за последните шест десетилетия, в които се правят подобни измервания. А скоростта, с която тези нива се увеличават, категорично се дължи на парниковите газове в резултат на човешката дейност.

Снимка 559806

Източник: iStock

Затоплянето на океаните става все по-бързо и притеснително от края на 80-те години на миналия век, когато вече е осем пъти по-бързо в сравнение с предходните десетилетия. Процесът е постоянно явление още от 1958 г., като всяко десетилетие е по-топло от предишното.

В последните десетилетия затоплянето е най-осезаемо в Атлантическия, Тихия и Индийския океан. А дългосрочните тенденции, породени от човешката дейност и паркиновите газове, успешно преодоляват ефекта от краткосрочни климатични явления като Ла Ниня и Ел Ниньо, които имат по-скоро регионални последици.

Екип от учени от University of St. Thomas в Минесота установява с анализ на седем океански басейна, че горните им 2000 метра поглъщат повече от 227 излишни зетаджаула енергия в сравнение със средното за 1981-2010 г. Миналата година рекордът от 2020 г. е подобрен с още най-малко 14 зетаджаула. 

Снимка 559804

Източник: iStock

Затоплянето на Световния океан е основен индикатор за изменението на климата, припомнят изследователите. А поредният рекорд от 2021 г. е красноречиво доказателство, че глобалното затопляне продължава. И в резултат на него се проявяват няколко екстремни метеорологични явления.

По-топлата вода в океаните дава повече енергия и сила на тропическите бури, увеличавайки тяхната интензивност и продължителност. Пример за това е ураганът Ида, които причини сериозни наводнения и гръмотевични бури, превръщайки се в петия в историята на САЩ по нанесени щети - за 75 милиарда долара.

Увеличаването на температурата на водата в океаните увеличава и температурата на въздуха, което позволява повече влага да навлезе в по-топлата атмосфера. За всеки 1,8 градуса затопляне проливните дъждове се засилват с около 7%, пресмятат учените. И така 2021 г. се превърна в една от най-влажните в историята на Източното крайбрежие на САЩ.

Снимка 559818

Източник: iStock

Освен че причинява екстремни метеорологични явления, затоплянето на Световния океан води и до повишаване на морското равнище. Така през 2021 г. моретата достигнаха рекордни нива, а прогнозите са през следващите десетилетия това да остане тенденция, свързана преди всичко с топенето на ледовете по полюсите.

Въпреки рекордната топлина на океана, учени от Службата за изменение на климата на Коперник на Европейския съюз обявиха, че глобалните температури на въздуха на повърхността през 2021 г. са петите най-топли в историята. Температурите на повърхностния въздух през последните седем години бяха най-горещите в историята, като 2020 и 2016 г. бяха най-топли, предава The Washington Post.

По думите на изследователите, температурите на въздуха и сушата се колебаят много повече, отколкото тези на океана. Причината за това е много по-високата плътност на водата, заради която тя задържа топлината много по-добре от атмосферата.

Големият бариерен риф, климатичните промени, глобалното затопляне и при какви условия ще оцелеят коралите

Има ли надежда за Големия бариерен риф

При какви условия би могъл да оцелее

Също така, на водата й трябва много повече време, за да се охлади. Именно по тези причини изследователите смятат температурата на Световния океан за по-правдоподобен показател за глобалното затопляне, отколкото тази на въздуха.