Независимо дали става дума за социални медии, лъскави списания или телевизионни шоу програми - факт е, че всички те ежедневно ни представят модела на един съвършен свят. Свят, чрез който ни внушават, че най-важно в живота е щастието и удовлетворението.
Скорошно изследване показва обаче, че постоянното внушение, че трябва да бъдеш щастлив, всъщност създава една непостижима цел и невъзможността за нейното реализиране води до усещане за тъга, тревога и дори депресия.
Това се наблюдава най-вече в по-развитите икономически страни, където летвата за постигане на щастие е поставена много високо.
"Щастието е скъпо удоволствие и има своята висока цена", пишат изследователите от университета Tilburg в Холандия. "Съвременното общество изисква от своите граждани да бъдат удовлетворени от живота си и постоянното наблягане на това създава една недостижима емоционална норма. Вместо да помогне на индивида, тя води до обратния ефект - и компрометира индивидуалното му благополучие."
Източник: iStock
В изследването са взели участие 7443 души от 40 различни държави. Те са били разпитани за тяхното емоционално благополучие, когнитивно благополучие (удовлетвореност от живота) и клинично благополучие (оплаквания от настроенията). Помолени са и да изразят мнението си за това доколко според тях обществото им налага да се чувстват постоянно позитивни.
Почти всички участници споделят за усещане за натиск и постоянно изискване за удовлетвореност и щастие, закономерно следствие от което са негативните емоции.
Източник: iStock
"Това несъответствие между индивид и общество може да доведе до много крайни и нежелани състояния. В страни, в които привидно гражданите изглеждат щастливи, отклоненията от очакваното са много по-големи, което ги прави и по-тревожен факт. Обществото се опитва да помогне в тази насока - има "треньори по щастие", кампании и книги за самопомощ, рекламни съвети, трикове за създаване на положително мислене..."
Но по този начин сякаш се подчертава, макар и скрито, още повече необходимостта човек да бъде винаги щастлив. И всъщност допринасят за обратния резултат.
Според учените, основният "виновник" за всичко това е постоянното "наблюдение" на привидно перфектния живот на влиятелни лица и знаменитости. Човек несъзнателно започва да сравнява своя живот с този на звездите и обикновено това няма положителни последици.
Но какво би могло да се направи? Съветът, който дават изследователите, е насочен към националните психо-образователни кампании. Те трябва да говорят не само за нуждата да бъдем щастливи, но и да признават съществуването на отрицателните емоции.
Това би имало благоприятен ефект за психическото благополучие на хората в дългосрочен план.
Така остарелият, но доминиращ социален дискурс, който насърчава едностранното възприемане на емоциите, може да актуализира своята версия - и хората да се научат да оценяват пълния обхват на своя емоционален живот, както положителен, така и отрицателен, пише The Telegraph.
