Рибата охлюв, която влезе в рекордите на Гинес за най-дълбоко заснета риба

Едва ли някога природата ще спре да ни изумява с уникалността си. Примерите са много, а най-пресният е от тези дни, когато бе поставен нов световен рекорд за риба, заснета на най-голяма дълбочина.

Морски биолози от University of Western Australia (UWA) и Tokyo University of Marine Science and Technology (TUMSAT) са правили рутинни потапяния на специални сонди в падина край бреговете на Япония, които са били част от двумесечно изследване.

Така на дълбочина от 8336 метра са били заснети няколко екземпляра от вида Pseudoliparis, известни като риба охлюв. С това е поставен и световен рекорд, признат от Гинес, за риба, заснета на най-голяма дълбочина. До то този момент рекордът за риба, заснета на най-голяма дълбочина, бе поставен пред 2017 г. - 7703 метра под морското равнище в Марианската падина.

Само няколко дни по-късно при ново потапяне са били уловени две риби от същия вид на дълбочина от 8022 метра. Също нещо, което до момента не се бе случвало. Всъщност въпросната експедиция и открития са се случили през август 2022 г., но едва сега разбираме за тях.

Интересното е, че водещ изследовател е бил професор Алан Джеймисън, чиято специалност са морски организми, които живеят на повече от 6000 метра дълбочина. И това е пореден рекорд за него, като до момента именно той е отривал най-дълбоко живеещи калмари (6212 метра) и октоподи (6957 метра).

Според Джеймисън, температурата на водата играе важна роля в това колко дълбоко могат да плуват рибите. Падините край бреговете на Япония пък хем са достатъчно дълбоки, хем са значително по-топли в сравнение с Марианската падина например, където е поставен предния рекорд. 

Той казва още, че освен рибата охлюв, другите два вида риби, които могат да се срещнат на дълбочина под 7000 метра, са Macrouridae и Ophididae. Според Guinness World Records, някои риби охлюви са успели да преминат дълбочината бариера, поставена пред други благодарение на редица адаптации.

Като например факта, че имат хрущялен скелет и празнини в черепите си, които им позволяват да издържат на огромното налягане, което на 8000 метра може да надхвърли 800 пъти това на повърхността. Джеймисън допълва, че има над 300 вида риби охлюви, като повечето от тях живеят в плитчините.

Все още липсва научно обяснение за еволюцията на дълбоководните видове, но липсата на плавателен мехур, желатиновото им тяло и консумацията на малки ракообразни са също сред вероятните причини за успеха им в дълбоки води.

И макар професор Алан Джеймисън да не иска да вади на повърхността риби от дълбините, а да ги изучава чрез заснетите кадри, му се налага. Около две риби са достатъчни за изследванията му, за да разбере какво ядат и как оцеляват при такива екстремни условия. 

Пред CNN, Джеймисън разяснява, че подобни изследвания са много важни и интересни, но те имат своята висока цена и затова не могат да бъдат осъществявани толкова често, колкото би му се искало. Според него сглобяването и експлоатацията на всеки от модулите, които биват спускани в океана, струва около 200 000 долара.