Настава онова време от годината, когато каквото и да правим, мисълта ни постоянно се връща към цветчетата, птичките и пчеличките. И преди да се заблудите за какво говорим, поясняваме, че се радваме на пролетта. И че нямаме търпение да направим няколко опознавателни тура из България, за да видим и помиришем едни от най-любопитните растения, които се срещат в страната ни. Ето кои ни хванаха окото.

Силивряк

Историята на Haberlea rhodopensis е като от фентъзи епос. Растението може да издържа 30 месеца без вода, да премине в "мнима смърт" както през лятото, така и през зимата, и да се съживи, ако се полее обилно. Това му е спечелило името "възкръсващо цвете".

Има и друго име - "Орфеево цвете". Според легендата навсякъде, където капели сълзите на Орфей, докато оплаквал любимата си Евридика, изниквало синьото цветче. А съдейки по факта, че то съществува на Балканите от има-няма два милиона година, почти сме готови да повярваме, че това не е само легенда. Силиврякът има много лечебни сили, но няма как да се възползваме от тях - защитен вид е и абсолютно не може да се бере или изкоренява.

Къде: Около Ардино, по поречието на река Арда, в местността Шейтанкюприя и при Ягодинската пещера.

Кога: Цъфти от април до края на май

Оливиеров минзухар

Пролет е - няма как да не включим и пролетно цветче. А това е доста подценявано, но включено в защитените видове в Червената книга. Защото Crocus olivieri, както е латинското му име, е жълтият минзухар, на който всички се радваме, защото сякаш грее насред още заспалия сивкав пейзаж в края на зимата.

Къде: По Черноморското крайбрежие, планините Беласица, Славянка и Родопите, долините на р. Места и р. Струма.

Кога: Цъфти от февруари до април

Обикновено кървавиче

Зад това зловещо име всъщност се крие едно стройно растение с мънички лилави цветове, което сме виждали по планинските ливади на много места в България. Особено щастливо вирее около минералните извори край Девин, което не трябва да те учудва - Bistorta major си пада по влажни почви. Точно в тях то развива разклоненото си коренище, което се ползва в билкарството и при разчупване има розово-червен цвят - вероятната причина за кървавото му име. Заради наличието на близо 30 % дъбилни вещества, корените се ползват за отвари вътрешно и компреси, и промивки външно. Кървавичето притежава противовъзпалително и кръвоспиращо действие, но е препоръчителна консултация с лекар преди да го ползваме.

Къде: Средна и западна Стара Планина, Знеполски район, Западни Родопи, Пирин, Рила, Средна гора и Витошки район.

Кога: Цъфти от май до края на август

Пирински мак

Прескачаме към най-алпийската планина в България - Пирин. Тя е дом на Papaver degenii, познат повече като пирински или деганов мак. Той е локален ендемит! Това означава, че дребничко цвете с жълти и оранжеви венчелистчета се среща само и единствено в Пирин. Освен това е защитен и много уязвим вид - трудно се възобновява, а се унищожава от пасящи животни и недобросъвестни туристи, които си откопават туфи за градини и саксии.

Къде: Скалисти места в северен Пирин от 1915 до 2850 м надморска височина.

Кога: Цъфти от юли до август

Венерина пантофка

Освен с екзотично име, това цвете може да се похвали и с екзотичен за България и за цяла Европа вид. Защото е най-едрия вид орхидея на континента. Достига до 50 см височина с атрактивен цвят в тъмнокафяво и ярко жълто. Въпреки че се среща и на други места в Европа, Азия и Северна Америка, Cypripedium calceolus (ако решиш да я потърсиш с латинското й име), е в Червената книга на България.

Къде: Единствено в Родопите около връх Червена стена и село Бачково.

Кога: Цъфти през май и юни

Старопланинска иглика

Среща се само в Стара планина в целия свят, както подсказва името й. И това ни кара да се чувстваме горди въпреки леко неугледния вид на това цвете. За разлика от широкоразпространената горска иглика, която е жълта, тази е с розови цветове и също, за разлика от предната, се среща само на влажни места с ниска растителност, тоест - около поточета.

Къде: Над село Габарево в Средна Стара планина и на 2000-2200 м надморска височина пак в тази част на планината.

Кога: Цъфти от юни до август

Родопско лале

Пак се връщаме Родопите, които винаги има с какво още да ни изненадат. Тук вирее един от седемте диворастящи вида лалета в България, а шест от тях се срещат само и единствено тук. Tulipa rhodopea е такова, но съвсем не е открито от българин. Чешкият ботаник Йосиф Веленовски го забелязва при екскурзия из Родопите през 1899 г.

Къде: Източни и Централни Родопи, планината Славянка.

Кога: Цъфти от април до края на юни