Пътуването със самолет между африкански градове често изисква прекачване извън континента - през Лондон, Париж или Дубай. Това обаче може да се промени с изграждането на ново мегалетище в Етиопия на стойност 12.5 милиарда долара.
На около 50 километра югоизточно от столицата Адис Абеба вече започна строителството на бъдещото Bishoftu International Airport - проект, определян като най-мащабната авиационна инфраструктура в историята на Африка. Очаква се летището да отвори през 2030 г. с две писти и капацитет от 60 милиона пътници годишно, като в бъдеще може да достигне до 110 милиона - повече от сегашния световен лидер Hartsfield-Jackson Atlanta International Airport.
Проектът се ръководи от Ethiopian Airlines - най-големият авиопревозвач в Африка по флот, пътници и приходи. Компанията ще покрие около 30% от стойността, а останалото финансиране все още се договаря с международни партньори, включително САЩ, Китай и Италия.
Адис Абеба вече е сред водещите авиационни хъбове в Африка, но настоящото летище Bole International Airport достига своя капацитет и няма възможност за разширение. Новото летище ще бъде ориентирано основно към транзитни пътници и има амбицията да превърне Етиопия в ключов център за въздушните връзки на континента - един от най-бързо развиващите се авиационни пазари в света.
Освен пътническия трафик, проектът цели да развие и товарните превози, като създаде инфраструктура за обработка на близо 3.7 милиона тона карго годишно в подкрепа на Африканска континентална зона за свободна търговия. Данните показват, че африканските авиокомпании отчитат най-бързия ръст в товарния транспорт в световен мащаб, но реалния потенциал ще зависи от съпътстващата инфраструктура - пътища, железопътни връзки, електрозахранване и митнически системи.
Финансирането обаче остава предизвикателство, като осигуряването на около осем милиарда долара в кратък срок се оценява като амбициозна задача. Забавяне в този процес може да постави под въпрос спазването на първоначалния срок за завършване на първия етап до 2030 г.
Дизайнът на терминала е поверен на Zaha Hadid Architects - студиото зад емблематични проекти като летището в Пекин и това в Мумбай. Концепцията е вдъхновена от Голямата рифтова долина и включва централен "гръбнак", от който се разклоняват отделни части с различни интериори и зелени пространства, отразяващи природното и културно разнообразие на Етиопия. Проектът залага и на устойчиви решения - използване на местни материали, слънчева енергия и системи за управление на дъждовните води.
Въпреки това, авиационната индустрия остава значим източник на въглеродни емисии, което поставя въпроси за екологичния баланс на подобни мегапроекти.
Строителството на летището предизвика и противоречия. По данни на местни източници над 15 000 души са били изселени от земеделски земи с площ над 9000 акра. Ethiopian Airlines заявява, че инвестира около 350 милиона долара в изграждане на нови домове и инфраструктура за засегнатите общности, но част от жителите твърдят, че не са получили компенсации - твърдения, които местните власти отричат.
Подобни социални въпроси често се подценяват при големи инфраструктурни проекти, но нерешените проблеми могат да доведат до забавяния и да повлияят на бъдещото финансиране.
Новото летище в Бишофту (Дебре-Зейт) е част от по-широка вълна от инвестиции в авиационна инфраструктура в Африка, включително проекти в Руанда, Буркина Фасо и модернизации в градове като Казабланка, Кайро и Найроби. Амбицията е то да се превърне в африкански еквивалент на хъбове като Дубай или Доха, но това ще изисква не само инфраструктура, а и по-добра координация между авиокомпаниите.
В тази посока се работи чрез инициативата Single African Air Transport Market, която цели да улесни въздушния транспорт между африканските държави. От старта ѝ през 2018 г. към нея са се присъединили 38 страни, а новите вътрешноконтинентални маршрути вече надхвърлят 110. Очакванията са пълното ѝ прилагане да увеличи трафика с до 141% и да намали цените на билетите значително.
Въпреки това, по-малки държави и авиокомпании изразяват притеснения, че по-големите играчи ще извлекат основните ползи. Конкуренцията в региона вече се засилва, а бъдещият успех на проекта ще зависи не само от мащаба му, но и от политиките, които ще определят достъпа до пазара и развитието на въздушните връзки в Африка.
