В стремежа си да ограничим потреблението на найлонови торбички за еднократна употреба, през последните години бяха въведени различни мерки - поставяне на цена на торбичките или пък насърчаване на употребата на големи торби за многократна употреба, които обаче също са произведени от найлон, и то много по-плътен и устойчив.
Целта на тези торби е да бъдат използвани в продължение на дълги години и така потреблението на найлон и пластмаса значително да намалее.
Но Грийнпийс и неправителствената организация Environmental Investigation Agency публикуваха доклад, според който стратегията не върви по план. В него те твърдят, че през 2019 г. десетте най-големи магазина за хранителни стоки във Великобритания са продали 1,5 млрд найлонови торби за многократна употреба, което се равнява на 54 торби за семейство.
Това означава, че потребителите не използват една и съща торба за покупките си, а отново ги третират почти като еднократни или - по една торба на седмица.
Източник: iStock
Така в природата попада още по-голямо количество найлон и пластмаса, както и вредни емисии от производството им. Авторите на доклада предлагат потребителите да бъдат насърчавани да си носят торби от вкъщи, вместо да си ги купуват на място в магазина всеки път, защото са забравили да си вземат торбата, когато отиват на пазар. Те отбелязват, че трябва да се сещаме да си взимаме торбата, когато отиваме на пазар, както се сещаме да вземем телефона си.
Източник: iStock
Същевременно, проучване от 2017 г. за ефектите от въвеждането на такса за торбичка върху потреблението и отношението на хората към екологичните проблеми в Португалия, показва, че в действителност потреблението на еднократни торбички е намаляло със 74%, това на торбите за многократна употреба се увеличило с 61%, но отношението към екологията и особено към замърсяването на океана, не се променило.
Португалия има огромен излаз на море и животът на хората там е свързан с океана, но се оказало, че състоянието му изглежда не се осъзнава като важно от населението.
g3_ev2
на 24.02.2020 в 14:49:56 #1Не е добър стил, казано възможно най-меко, да ни поучава как да използваме торбички за еднократна употреба човек, наричащ ги найлонови. Тези торбички се правят от полимери, които има специфично оформление на структурата си при разтегляне (раздуване), като едно от главните условия е температурата на встъкляване (температурен интервал, при който полимерът преминава във високоеластично състояние) да е по-висока от температурата на кристализация на съответния полимер. Важно е и съответните температурни интервали на агрегатните преходи да са достатъчно широки. При такава ситуация с температурните интервали при раздуването подредености на полимерните макромолекули могат да се ориентират в равнина и така се създава здраво фолио в една равнина. Такива полимери са полиетилен, полипропилен, полиетилен терефталат и т.н. Точно при полимерита с търговско название найлон (много видове полиамиди) необходимото условие за създаване на фолии не е налице и те самостоятелно не могат да формират необходимия материал за пластмасовите торбички - просто полиамидите в интервал от няколко градуса стават от твърдо на "чорба" и никакво фолио не може да се изтегли от тях. Обратно, полиамидите са особено удобни за леене под налягане, особено когато се касае за детайл с точни размери. Нашите големи културтрегери, които просто убиват от подигравки някой сбъркал от притеснение кандидат студент, не се умориха да налагат термина "найлонови торбички"! Това е все едно да кажеш, че Христо Ботев е бил личен поет на цар Калоян, напр., или че Дон Кихот е герой на Достоевски от "Война и мир"!