Все повече и повече учени разкриват начините, по които нашата среда оформя не само психичното ни здраве, но и когнитивните ни способности. Ново проучване открива завладяваща връзка между мястото, където сме израснали, и нашите навигационни умения, пишат от Science Alert.
Международен екип, ръководен от изследователи от CNRS във Франция и University College London, установява, че хората се справят по-добре с навигацията в среди, топологично подобни на тези, където са израснали.
Учените събират данни за 397 162 души от 38 държави, играли Sea Hero Quest (SHQ) - мобилна игра за намиране на път, която включва навигация в лодка в търсене на морски създания. Доказано е, че производителността в SHQ предсказва способността за навигация в реалния свят, като допринася за изследване на деменцията. Благодарение на играта изследователите имат достъп до голям набор от данни.
Източник: iStock
Играчите на SHQ първоначално получават карта, указваща началното им местоположение и местоположението на няколко контролни точки, които трябва да намерят в определен ред. Изследователите използват само данни от играчи, които са завършили минимум единадесет нива на играта, за да получат надеждна оценка за способността за пространствена навигация.
За да проучат всякакви вариации в способността за пространствена навигация, учените разработват показател за това колко сложно е оформлението на града. Те изчисляват ентропията на уличната мрежа (SNE) на най-големите градове в 38-те държави, откъдето идват данните за участниците. Градовете, подобни на мрежа (например Чикаго) имат нисък SNE, докато по-органично разпръснатите градове (например Прага) имат по-висок SNE.
Те откриват, че хората, които са израснали в градове, подобни на мрежа, са по-зле в навигацията в по-малко организирана среда, отколкото хората, които са израснали в по-случайно проектирани градове. Хората, израснали извън градовете пък са са по-добри в навигацията в по-големи пространства от тези от града.
Източник: iStock
Според учените това утвърждава влиянието на околната среда върху човешкото познание в глобален мащаб и подчертава значението на градския дизайн върху човешкото познание и мозъчната функция.
Изследователите смятат, че непрекъснатото ангажиране на когнитивните задачи вероятно ще повиши капацитета на невронните системи, лежащи в основата на ориентацията, проспективната памет и планирането.
Тези резултати подкрепят идеята, че хората разработват стратегии за навигация, съобразени с типа среда, в която се намират, които обаче стават неоптимални в други среди.
