Ново проучване за първи път установява как емоционалното състояние на майката се отразява върху явление, наречено междуличностна невронна свързаност. Този феномен се проявява между много близки хора - в отношенията на двойките, братя и сестри, много близки приятели.
Всички сме забелязвали как когато прекараме повече време с някого, на когото имаме доверие и чувстваме близост, в един момент започваме да довършваме изреченията си; или едни и същи неща ни правят впечатление в един и същ момент момент - сякаш съзнанията ни почти са се слели в едно.
Изследването установило, че нивото на свързаност на мозъчните вълни варира в зависимост от емоционалното състояние на майката. Когато тя изразява повече положителни емоции, нейният мозък много по-силно се свързва с този на бебето, а това може да му помогне да се учи от майка си по-ефективно и мозъкът му да се развива.
Източник: iStock
Учените използвали метода двойна електроенцефалография, за да наблюдават едновременно мозъчните сигнали при майките и при бебетата, докато те общуват. Оказало се, че те са склонни да синхронизират мозъчните си вълни при честотата 6-9 херца, която съответства на алфа диапазона на бебето. Така двата мозъка започвали да функционират заедно като мрежа.
Обичайно майките и бебетата прекарват много време заедно в положително емоционално състояние, в което мозъкът им е много свързан. Учените установили, че положителното взаимодействие, съпроводено с интензивен контакт очи в очи, повишава способността на мозъците на майката и бебето да работят като единна система, в която ефективно се споделя поток на информация между двете личности.
Доктор Вики Леонг от Катедрата по психология на университета в Кеймбридж, която ръководи изследването, казва, че когато невронната връзка между майките и бебетата е силна, бебетата са по-възприемчиви и готови да се учат от своите майки. А използвайки положителен емоционален тон при комуникацията с бебето, родителите могат да се свържат по-добре с него и да стимулират развитието на умствения му капацитет.
Източник: iStock
От друга страна, има голяма вероятност бебетата на майки в депресия да са по-слабо свързани, което да повлияе негативно върху развитието им и способността да учат от майките си.
Това е така, защото родители, които са в клинична депресия или постоянно са потиснати, са склонни да взаимодействат по-малко и с бебето си. Те често говорят с по-равен тон, не осъществяват достатъчен контакт с очите. По-малко и е вероятно да реагират, когато бебето им се опита да привлече тяхното внимание.
Доктор Леонг казва, че емоциите ни буквално променят начина, по който нашите мозъците споделят информация с другите - а положителните ни помагат да общуваме по много по-ефикасен начин.
