В технологичното време, в което живеем, роботите се превръщат във все по-нормална гледка. И не, не говорим само за умните прахосмукачки, които почистват сами дома, или за помощниците в кухнята. Роботи вече приготвят и сервират ястия в ресторанти, обслужват в хотели или пък дезинфекцират в болници.

Хората, роботите и как погледът на робот влияе на човешкия мозък

Как влияе погледът на робот върху човешкия мозък

Отговорът е неочакван

И докато се опитваме да свикнем с идеята, че няма да заместят нас, хората, и са напълно добронамерени, едно ново научно откритие предизвика колкото вълнение, толкова и притеснение.

Изследователи от три американски университета, създали първите живи роботи, известни като ксеноботи, разкриха, че тези форми на живот вече могат да се възпроизвеждат - и то по начин, който не се наблюдава при растенията и животните.

Ксеноботите са създадени от стволови клетки на африканската жаба Xenopus laevis, откъдето идва и името им. Те са с големина по-малко от милиметър. След проведени научни експерименти през 2020 г се установява, че могат да се движат, да се групират и да се самолекуват.

Сега пък учените с изненада откриват изцяло нова форма на биологично размножаване. Те поясняват, че жабите имат своя начин на възпроизвеждане, но когато използват клетки от тях и ги поставят в нова среда, откриват нов начин не само за придвижване, но и за размножаване.

Стволовите клетки са неспециализирани клетки, които имат способността да се развиват в различни типове клетки. За създаването на въпросните ксеноботи са използвани живи стволови клетки от жабешки ембриони. Те са поставени в инкубатор, като не са правени никакви генни модификации.

При първоначалното си откриване от изследователите ксеноботите са със сферична форма и са направени от около 3000 клетки, които имат способността да се репликират. Те обаче се възползват от нея рядко и само при определени условия.

За целта използват процес, наречен "кинетична репликация", за който се знае, че се случва на молекулярно ниво, но никога досега не е наблюдаван в мащаба на цели клетки или организми, обяснява професор Джош Бонгард.

След това откритие учените използват изкуствен интелект, с помощта на който тества милиарди различни форми с цел да намерят най-подходящата за по-ефективното размножаване на ксеноботите. И откриват, че това е С-образната форма, в която и ги "извайват". А резултатът дори надминава очакванията им, предава CNN.

Идеята за ксеноботи - комбинация от молекулярна биология и изкуствен интелект, която потенциално може да се използва в множество задачи в тялото и околната среда, датира още от 40-те години на миналия век. Тогава обаче технологиите не са на достатъчно ниво, за да позволят постиженията, с които учените се хвалят днес.

PigeonBot - първият летящ робот с пера от птица

Това е първият летящ робот с пера от птица

Така ли ще изглеждат бъдещите дронове

Докато се изтъкват евентуални приложения на ксеноботите в регенративната медицина или за почистване на океаните от микропластмаса, идеята за самовъзпроизвеждаща се биотехнология предизвиква и немалка доза безпокойство. На нея изследователите отговарят с това, че ксеноботите се срещат само в лабораторни условия и са под пълен контрол, а при необходимост лесно могат да бъдат унищожени.