На всеки се е случвало - споделяме нещо важно, а събеседникът ни по някакъв начин винаги успява да върне разговора към себе си. За това явление дори съществува термин: разговорен нарцисизъм.
"Обичам да мисля за здравословния разговор като за игра на топка - подаваш я, другият я хваща, задържа я за момент и ти я връща. При разговорния нарцисизъм другият я хваща и просто избягва с нея", обяснява д-р Сю Варма, психиатър в Медицинското училище на Нюйоркския университет.
Терминът е въведен от социолога Чарлс Дербър в книгата му от 1979 г. The Pursuit of Attention, в която изследва как съвременното общество поставя индивидуализма и борбата за социален престиж в центъра на всичко.
Източник: iStock
Това поведение не винаги е съзнателно
Хората, склонни към разговорен нарцисизъм, невинаги го правят съзнателно. Според д-р Варма зад това поведение често стои дълбока несигурност - нуждата да се "представят" и да изглеждат интересни, или пък социална тревожност, която ги кара да запълват тишината с думи.
Ето кои са четирите основни признака за разговорен нарцисизъм.
Размяната на фокуса
Класическата ситуации е: споделяме проблем или успех, а събеседникът веднага пренасочва вниманието към себе си. Вместо "Как се чувстваш?" следва "Аз пък имах една такава седмица...".
Погледът "чакам те да свършиш"
Събеседникът те пита нещо, но не слуша отговора. Докато говорим, очите му са празни - вече мисли какво да каже след това.
Източник: iStock
Липсата на интерес в събеседника лесно се забелязва
Постоянното надхитряне
Съобщаваме добри новини? Техните са по-добри. Споделяме проблеми? Техните са по-тежки. Всяко споделено преживяване се превръща в негласно състезание, в което неизменно губим.
Чувството на изтощение след разговора
Може би най-надеждният признак за среща с разговорен нарцисист е как се чувстваме след края на разговора. "Ако се усещате изтощени вместо свързани - това е сигурен знак", казва д-р Варма. Усещането, че не сме чути, е почти универсален сигнал.
