Много от нас свързват зюмбюлите с дългоочаквания край на студените месеци и настъпващата пролет. Красивите им цветове и сладкия аромат със сигурност носят много настроение, но вероятно правим грешката да изхвърляме луковиците, след като зюмбюлите са вече прецъфтели.
Който и вид зюмбюл да сме избрали обаче, има начин да го накараме да цъфти отново и през следващите сезони. За тази цел е важно как третираме растението след като е прецъфтяло. Така то ще може да цъфне отново лесно на открито през втората или третата година.
Грижа след цъфтеж
След като зюмбюлът е прецъфтял, е добре да запазим листата и да продължим да го подхранваме. За да може луковицата да образува друга цветна пъпка, тя се нуждае от основните неща: тор, вода и светлина. Вместо у дома, в близост до прозореца обаче, е по-добре максимално рано да засадим луковиците на открито. Това ще увеличи шансовете на зюмбюла за повторен цъфтеж.
Източник: iStock
Ако стайното цвете все още има зелена листа, не бива да се колебаем да засадим луковицата. В противен случай най-добре е да се стремим да поддържаме листата на луковиците възможно най-дълго. Дори и след като листата започнат да умират обаче, трябва да продължим с поливането и подхранването и да оставим луковицата да изсъхне в почвата. След като листата покафенеят, можем да ги подрежем точно над луковицата, като внимаваме да не я нараним.
Засаждане на луковици на зюмбюли през пролетта
Независимо дали са растели в саксия и във ваза с вода, луковиците на зюмбюла могат да бъдат преместени навън или засадени в цветните лехи. Повечето зюмбюли ще цъфнат отново лесно на открито през втората или третата година. Трябва да избягваме обаче подготвянето на луковиците твърде рано през зимата - това намалява шансовете за цъфтеж драстично, защото грижите оттам нататък стават по-трудни.
Източник: iStock
Подхранване на растението и съхраняване на луковицата
Друг вариант е да запазим луковицата и да засадим зюмбюла през есента. Грижите за растението след като прецъфти са същите, независимо дали предпочетем да засадим луковиците навън през пролетта или да ги съхраним, за да ги засадим по-късно.
Във втория вариант, след като зюмбюлът на закрито е прецъфтял, е добре да продължим да се грижим за него на закрито, като му осигуряваме достатъчно светлина, вода и торене, за да запазим листата му живи възможно най-дълго. По този начин луковицата може да се подготви за нов цикъл на растеж.
Източник: iStock
След като цветовете прецъфтят, оставяме листата да пожълтеят и умрат естествено, преди да ги отрежем. После трябва да се уверим, че луковицата е чиста, като изчеткаме почвата по нея, и да я оставим да изсъхне за 1-2 седмици. Съхраняваме луковицата на хладно и сухо място до средата до късна есен, когато може да се засади навън.
Съхраняване на луковиците
Както вече уточнихме, студеното и сухо място е най-подходящо за съхранение на луковиците. Добре е обаче да избягваме поставянето им в найлонови торбички, за да не изгният от евентуално задържала се влага. По-подходящ избор за съхранение на луковиците са картонена кутия, мрежеста или хартиена торбичка. Не е препоръчително също така луковиците да се допират една до друга.
Източник: iStock
Съхраняваме ги на тъмно място с постоянна температура от 4-10 градуса по Целзий. Алтернативен вариант е да съхраняваме луковиците в саксия с почва (на хладно, тъмно и сухо място), след като листата покафенеят и изсъхнат.
Пресаждане на луковицата през есента
Повечето хора засаждат луковици есента, за да цъфнат през пролетта. Ако ги преместваме от закрито на открито, е добре да ги засадим между септември и ноември. Пресаждаме ги на слънчево или частично засенчено място с добър дренаж, разпределени на разстояние 7-15 см една от друга и на дълбочина 10-15 см.
Добре е да имаме предвид, че луковицата може да се нуждае от един или два сезона, за да се възстанови, преди да се радваме отново на цъфтеж, пишат Homes & Gardens.
