Една от неприятните страни на лятото определено е нашествието от комари, с което е трудно да се справим, дори и в големия град. Каквито и репеленти да пръскаме и колкото и изобретателни да сме в предпазването от малките насекоми, често те са победители в неравностойната битка.
Оказва се обаче, че има още един трик, с който можем да ги надхитрим. И не, не говорим да си стоим вкъщи на затворени прозорци, а просто да внимаваме с какви дрехи се обличаме - и най-вече в какви цветове са те.
Досадните комари са доста по-умни, отколкото си мислим, и имат своите предпочитания. Учени от University of Washington анализират техните сензорни възприятия и доказват, че те са едни истински "вампири", които са много добри в локализирането на поредната си жертва. В това се включват както зрението, така и обонянието им.
Източник: iStock
Доказва се, че женските комари, които всъщност ни хапят, се ориентират най-вече по "ароматните" следи, които им оставяме. Те се състоят от химикали, които отделяме от кожата с потенето, както и от въглеродния диоксид, който издишаме. И някои аромати просто им харесват повече от други.
Малките насекоми имат и своите предпочитания към цветове като най-много си падат по червено, черно и оранжево, а най-малко харесват бялото, лилавото, синьото и зеленото. Затова се смята, че ако носим дрехи във вторите цветове, може да избегнем възможността да бъдем нахапани.
А тъмните дрехи, комбинирани с движение и дишане, ни правят най-апетитните мишени за тях. И всъщност цветът се оказва на последно място от факторите, на базата на които решават дали да ни ухапят или не, но може да има решаващо значение, когато другите са константни.
И колкото и понякога да подценяваме ухапването от комари, не бива да забравяме, че те всъщност са едни от най-смъртоностните животни на планетата, защото могат да бъдат преносители на редица опасни и животозастрашаващи заболявания - като зика, денга, западнонилска треска, малария и други. Затова е наистина важно да знаем как максимално да се предпазим от техните набези, съветват от Time.
