Осветяването на планетата нараства с обхват и интензивност от около 2% годишно. Това създава проблем, който може да се сравни с изменението на климата, според екип от биолози от Университета в Ексетър.
"Изкуствената светлина трябва да се третира като друг вид форма на замърсяване, тъй като нейното въздействие върху естествения свят се е разширило до степен на системни смущения", твърдят изследователите.
От намалено опрашване на дървета, пъпкуващи по-рано през пролетта, през морските птици, които се блъскат във фарове, до морски костенурки, които по погрешка се скитат навътре в брега до хотелите в търсене на зората - учените обединяват 126 предишни статии за оценка на степента на въздействието на изкуствената светлина. Ето какво показва техният анализ, за който ни информира The Guardian.
Изкуственото осветяване засяга широк спектър от видове
"Нивата на хормоните, циклите на размножаване, моделите на активност и уязвимостта към хищници - изкуственото осветяване засяга широк спектър от видове", пишат те в статия, публикувана в списание Nature Ecology and Evolution.
При всички изследвани животински видове се установяват намалени нива на мелатонин (хормон, който регулира циклите на съня), в резултат на изкуствената осветяване през нощта.
Източник: iStock
Поведенческите модели също са нарушени както при нощни, така и при дневни животни. Гризачите например, които се хранят предимно през нощта, са активни за по-кратко време, докато птиците започват да пеят и да търсят червеи по-рано през деня.
Някои видове успяват и да се възползват
Все пак резултатите не са напълно отрицателни. Учените казват, че някои видове се възползват от нощната светлина - има растения, които израстват растат по-бързо и видове прилепи, които процъфтяват.
Но учените казват, че общият ефект е разрушителен, особено за насекомите, привлечени от нажежените крушки или бързо движещи се фарове на автомобилите.
"Това, което се откроява, е мащабът и разпространението на ефектите. Ефекти, които се виждат навсякъде - при микроби, безгръбначни, животни и растения", казва водещият автор Кевин Гастон, професор в Института за околна среда и устойчивост: "Трябва да започнем да мислим за изкуственото осветление по същия начин, по който мислим за изменението на климата."
Проблемът се разширява географски
Сателитните, които правят снимки на Земята през нощта, показват колко бързо проблемът се разширява географски, но едновременно с това светлините също стават все по-интензивни, тъй като крушките с мека светлина са скъпи и се заменят с по-голям брой евтини ярко бели светодиоди. Това е биологичен проблем, тъй като бялата светлина има по-широк спектър, подобен на слънчевата светлина.
Източник: iStock
Гастон призова правителствата, компаниите и гражданите да бъдат по-отговорни и да използват осветление само когато е необходимо, тъй като то представлява "още един вид замърсител."
За разлика от борбата с изменението на климата обаче, решаването на проблема с осветлението няма да струва нищо, според него.
Защо държим да осветяваме нощта
"Ако хората използват по-малко светлина, те ще имат по-ниски разходи за електроенергия и ще генерират по-ниски емисии. Но това изисква промяна в нагласата. В основата на този проблем стои дълбоко вкоренената човешка нужда да осветява нощта. Ние все още се страхуваме от тъмнината. Способността да превръщаме нощта в ден е нещо, което преследваме далеч извън реалната необходимост", допълва той.
