Учените смятат, че умението да се контролираме и да не вършим импулсивни действия е едно от уникалните за хората качества.
За да направят оценка на тази човешка способност, психолозите ползват няколко метода. Но, както отбелязва Пол Стилман, изследовател по психология в Държавния университет на Охайо, нито един от тези методи не позволява да се проследи как човек взима едно или друго решение, а също и да се разбере колко тежко е било то.
Затова Пол Стилман и негови колеги психолози направили проучване, което да разбере психологията на избора. Те използвали обикновена компютърна мишка и компютърна игра, приличаща на търговия с ценни книжа. Играчите имали два избора - да вложат част от средствата си в безопасен актив, който почти не носи доход, или да рискуват и да инвестират тези пари в проекти с шанс да удвоят средствата или пък да загубят всичко.
Източник: iStock
В експеримента участвали 652 доброволци, а Стилман и неговите колеги следили поведението им, като обръщали внимание не само на крайния избор на "инвеститорите", но и на това, което правили, докато натиснат едно от двете квадратчета на екрана и потвърдят своето решение. Учените наблюдавали десетки рундове от играта, как се мени движението на мишката и продължителността на тези движения. Това трябвало да покаже как се мени стратегията на поведението на участниците, пише ТАСС, като се позовава на статия в Ohio State News.
Психолози са установили, че импулсивността на поведението на човек може лесно да се оцени по това, как той движи курсора с мишката при избор на рискован или безопасен вариант на действие.
"Наблюдавайки за това, как ръката на доброволец движи мишката, може буквално да се види вътрешният конфликт, който той преживява по време на избора. Това, колко дълго курсурът се намира редом до варианта, които участниците в експеримента в крайна сметка не избират, говори за това колко тежко е било това решение", обяснява водещият автор на изследването Пол Стилман.
Източник: iStock
Изводите са, че характерът и стратегията на поведение на хората, които правят един и същи избор по време на игрите, се отличават много силно. Част от доброволците взима еднозначни решения в полза на единия или другия вариант по време на целия експеримент. Другите играчи, правейки същия избор, дълго се колебаят, като продължителността на съмненията им може да се мени.
Всички тези различия, както отбелязва Стилман, може да бъдат уловени просто като се следи движението на курсора по време на първите рундове от играта. Учените се надяват, че по нататъшните наблюдения за другите проявления на мисловния процес в движенията и действията на хората, ще им помогнат да научат психологическите механизми, които управляват импулсивността на човек и да се разбере как могат да се коригират.
Статията с резултатите от изследването са публикувани в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
