Дисепшън (буквален превод от английски "заблуда") е единадесетият по големина остров в архипелага на Южните Шетландски острови, разположен на 40 км от остров Ливингстън и българската база "Св. Климент Охридски" в Антарктида.
Редовна спирка по време на плаванията до Антарктика, остров Дисепшън е бил популярно място за изграждането на научни станции, докато няколко вулканични изригвания не разрушават базите през 60-те години на миналия век. Днес желаещите да посетят и разгледат острова могат да видят останките им и да поплуват в горещи извори на това студено място.
Остров Дисепшън е псевдоним за действащ вулкан, един от само два в Антарктида, а Порт Фостър е неговата наводнена калдера (върха на вулкана), образувана от изригване преди около 10 хиляди години. Верен на името си, нищо на остров Дисепшън не е точно това, което изглежда.
Островът Дисепшън е нещо като капсула на времето на двувековната човешка история на Антарктида, съдържаща разкази за изследователи и китоловци, учени и мечтатели. Островът е пълен със сгради, разказващи историята на една отминала ера.
Някои реликви свидетелстват за дните му като център за обработка на данни за дивата природа на Антарктида. Въпреки че в определен период е бил известен с избиването на животни, сега, през 2022 г., той изобилства от тях.
Найджъл Милиус, полярен историк от експедиционна круизна компания Antarctica21, разказва пред BBC, че тюлените са едни от първите животни на Южните Шетландски острови след откриването им през 1819 г. от английския капитан Уилям Смит. Тюлените пък са причината за появата не все повече китове в района.
През 1912 г. норвежците построяват единствената наземна търговска китоловна станция на Антарктида на остров Дисепшън, която работи до 1931 г., когато някои видове, включително синият кит, са ловувани почти до изчезване. Затова и островът изобилства от стари ръждясалите останки от огромни регенератори, използвани за извличане на китова мазнина. И въпреки че преди години островът буквално е гъмжал от хора, днес не е останал никой.
Причината са множеството избухвания на вулкана през годините. Първите исторически записи за вулканични изригвания тук са между 1839 и 1842 г., въпреки че именно изригването през 1967 г. се оказа най-разрушителното. Този взрив погребва чилийската изследователска база Aguirre Cerda То нанася сериозни вреди и на британската база (Station B), която Кралският флот създава през 1944 г. на мястото на изоставената китоловна станция.
Източник: iStock
Чилийците успяват да се измъкнат без жертви, но така и не се връщат. Британците остават само за да се сблъскат с второ изригване две години по-късно. Шокът от това преживяване кара британците да последват примера на Чили и да изоставят базата си през 1969 г. Малко по малко това правят с базите си останалите държави. Затова и всичко, което изригванията на вулкана не са успели да съсипят все още стои и напомня за отминалите времена.
Източник: iStock
През годините различни части на острова получават правна защита по силата на Антарктическия договор. Няма обаче изградена последователна стратегия за защита на целия остров, припомнят от BBC. През 2000 г. е договорена интегрирана стратегия за управление на дейностите там от страна на Аржентина, Чили, Норвегия, Испания и Обединеното кралство.
Източник: iStock
Благодарение на това островът е превърнат в защитена антарктическа територия със специално управление. Именно поради тази причина има определени места, за които се смята, че са с историческо значение. Запазени са и останки от китоловните експедиции, а също така са обособени райони с ендемитни растения с цел запазване на естествената екосистема.
И докато изригванията на вулкана карат хората да напуснат острова, то той постепенно се превръща в любимо място на антарктическия пингвин. Южните Шетландски острови са сърцето на популацията на антарктическия пингвин по целия свят.
Източник: iStock
Бейли Хед (видно хълмче, високо 160 м, образуващо най-източната крайна част на остров Дисепшън) е дом на някъде от 50 до 100 хиляди гнездящи двойки пингвини.
