Изследване, ръководено от д-р Микел-Холгер Страндер Синдинг хвърля нова светлина върху историята на най-добрия приятел на човека и показва, че нашите домашни кучета може да са много по-стари, отколкото някога сме предполагали.
От години учените (и повечето от нас) знаят, че съвременните кучета са произлезли от евразийски вълци, но кога и къде се е случило това все още остава мистерия. Така че екипът на д-р Синдинг секвенира генома на куче от археологически обект в Сибир, датиращ от преди около 9500 години.
"Всъщност очаквах, че ще открием някакъв предшественик на домашните кучета", казва той. Вместо това те намират, че днешните кучета за впряг и тези от преди толкова хиляди години са от същия клон.
Източник: iStock
Благодарение на техните открития сега имаме твърда дата за диверсификация при кучета, което доказва, че някои породи са произлезли от вид на почти 9500 години.
Оказва се, че най-старата порода кучета е гренландското куче - гъстокосместо куче с къдрава опашка от арктическата тундра. National Geographic обяснява: "Клонът на родословното дърво на кучето, което включва различни видове хъскита и маламути, се е отделил от останалите кучета преди около 9500 години."
Източник: iStock
Гренландското куче е завладяваща порода, чиято легендарна история расте в тандем с културата на инуитите на север. Породата възниква в района на Берингово море преди най-малко 2000 години и пристига в Гренландия приблизително 1000 години по-късно. Когато инуитите започват миграцията си от Сибир към арктическите региони на днешна Северна Америка и Гренландия, те носят със себе си кучета, от които по-късно се развиват гренландските кучета, хъскита и маламути.
Източник: iStock
Изследването на екипа разкрива също така интересна информация за адаптацията на породата към живота в Арктика, като например да е на диета с високо съдържание на мазнини. Това също ги свързва с инуитите и народите Туле от Арктика, които са оцелели с работните си кучета в продължение на хиляди години, като са ловували и яли богати на мас морски бозайници като тюлени и китове.
"Една от най-големите разлики между кафявата и полярната мечка е, че полярната мечка има специфична генетична адаптация да яде много мазнина. И ние виждаме почти точно същото решение при тези кучета", казва д-р Синдинг.
Източник: iStock
Той също така отбеляза, че породата се е адаптирала да бъде особено добра в регулирането на телесната температура в студено време и в бягането и тегленето на шейни в условия на ниско съдържание на кислород.
И въпреки че можем да свържем тези черти повече с вълците, интересното според д-р Синдинг е, че тяхното проучване доказва, че кучетата са в собствен клас.
Източник: iStock
Учените също така сравняват ДНК на кучето Жохов с още по-древен канид - сибирски плейстоценски вълк, живял преди около 33 000 години.
Заедно с геноми от съвременни вълци и опитомени кучета, екипът разкрива, че гренландските кучета не са се кръстосвали със сиви вълци през последните 9500 години, за разлика от други породи, което е доста странно.
Източник: iStock
"Фактът, че следи от генетика на вълци не се появяват в генома на гренландските кучета предполага, че или хибридите не са оцелели добре, или че е имало някаква причина хората да не са ги размножавали."
За щастие тези красиви същества се научават да оцеляват сами и се превръщат в интересна представа за живота на Гренландия.
