Има такъв спорт, в който силата не фигурира. Там няма място за агресия, а само за емоция.
Главните герои са жени. Млади и секси. Те впечатляват без бунт. Те обичат ОТБОРА си. Те са грации. И се подкрепят... КРАСИВО.
В края на миналата седмица именно те - "Златните момичета" от ансамбъла ни по художествена гимнастика, официално казаха "Довиждане" на родната публика, чрез впечатляващ бенефис.
"Усмивката" и "инатът" от ансамбъла - Християна Тодорова, също го направи, макар че е само на 22. Изглежда обаче всичко започва точно сега.
Хриси ще остане далеч от килима, защото е категорична, че треньор няма да става. Тя обаче ще съчетае спорта с медиите, тъй като вече е получила предложение, на което не се отказва.
За емоциите след БЕНЕФИСА говори чаровната Християна Тодорова...
Хриси, поздравления за красивия бенефис. Само дни след него какви емоции бушуват сега в теб?
- В момента се вълнувам много повече отколкото след Олимпиадата. Не съм вярвала, че ще преживея целия бенефис толкова емоционално. Много съм щастлива и благодарна на всички хора, които дойдоха в залата, за да ни подкрепят. Още ме държат емоциите.
След края на бенефиса, прииска ли ти се да останеш още малко в художествената гимнастика, като професионален състезател?
- Ние вече сме взели решение и няма как да стане. Мисля, че всяка една от нас, а и заедно, като отбор, дадохме много на гимнастиката. Бих се занимавала с подобни неща. Ако всички са съгласни, бих ги накарала да повторим и потретим шоуто, дори да отидем в други градове, да направим нещо като турне. Така ще може повече хора да видят това, което не успяха да наблюдават на 17 ноември.
Игра веднага след появата на Цвети Стоянова. Вярно ли е, че си поплакала преди да излезеш на килима?
- Вярно е. Просто, като я видях, и емоциите в мен надделяха. Разплаках се. Имах 30 секунди да се събера, да изляза и да играя с усмивка и настроение. Когато стане дума за нея, както и за другите момичета, тя е част от мен. Много ми е на сърце, много я обичам и няма как да остана безразлична към това, че тя се появи пред 14 000 души на крака, жива и здрава. Всички видяха, че тя се възстановява.
Вие момичетата ли я убедихте да присъства на бенефиса или това беше изцяло нейно желание?
- Илиана й предложи да дойде на бенефиса и тя веднага се съгласи. Никога не е имало второ мнение по въпроса. Веднага каза: "Да, ще дойда". Никой не я е убеждавал. Илиана я попита: "Искаш ли да дойдеш?", и тя се съгласи.
Минаха няколко месеца от онзи момент. Имахте ли вече смелостта да я попитате какво се случи на 14 юни?
- Не. До ден днешен нито една от нас не е подхващала темата. И мисля, че е по-добре и така да си остане, защото целта на всички, е тя да се възстанови. Когато я върнем в миналото, няма как да стане. Няма смисъл да я връщаме към лоши спомени, окобено, когато е съвсем "прясна" случката.
ШАМПИОНСКА СТРАСТ
Ти си само на 22. Защо се отказа от гимнастиката заедно с другите, а не си даде още година-две?
- Първо, защото сме един отбор с тези момичета и съм свикнала безкрайно много с тях. Не зная дали ще мога да се впиша с други момичета. Второ, че от 18 години вече спортувам художествена гимнастика и това наистина е много дълго време. И трето - ако остана, ще трябва да бъде за още 4 години, защото за мен няма смисъл да остана за едва-две години и да се откажа след някое Световно. Най-добрият завършек, лично за мен, е да се откажа след Олимпиада, защото олимпийските игри са много високо ниво, което може да достигне един спортист.
Кое ти дотежа най-много през тези години?
- Нашият спорт е доста еднообразен. По цял ден седим в залата и правим едно и също всеки ден. Може би еднообразието най-много ми дотежа. Тренировките са много тежки. Ако не си в национален отбор, няма да са толкова тежки. При нас обаче няма как. За да достигнем до световно ниво, трябва да тренираме много. Всяка година ми ставаше все по-трудно да издържам физически.
Опиши как протичаше един твой ден?
- Шест дни в седмицата моят ден протичаше по един и същи начин. Сутрин ставах към 7:30. От 9 ч. бяхме на тренировка до 13. После имаше почивка до 15 ч. И от 15 до 18 ч. отново на тренировка. След това масажи и възстановяване, и се прибирах вкъщи. И това беше всеки ден, 6 дни в седмицата. Неделя почивахме.
Първоначално си смятала Илиана Раева за много строга. Каква е тя, кажи честно?
- Илиана наистина е строга, когато трябва, но всъщност е един много добър и сърцат човек. За нас ще убие човек. Винаги ни е защитавала и не е позволявала нещо лошо да се каже за нас. Страшно много ни обича и ние усещахме нейната любов. Тя е човекът, който ни създаде, като отбор. Илиана е и човекът, който направи така, че в момента да живея живота, който винаги съм искала да живея.
Тя какво не знае за вас и за теб в частност? Споменавате някъде, че не е знаела, че вечер, след тренировка, сте ходили на дискотека...
- Осем години сме с нея. Като характери ни познава до болка добре, знае абсолютно всичко за нас. Позволявали сме си да ходим на дискотека събота срещу неделя, когато почиваме или когато е имало повод, като рожден ден или когато някой празнува нещо. Бяхме много стриктни. През седмицата, когато на следващия ден сме на тренировка, не сме си позволявали да излизаме и да седим до късно, защото знаем, че на следващия ден няма да издържим. Никога не сме й казвали: "Госпожо, отиваме на дискотека". Не сме й искали разрешение за такова нещо. Тя ни казваше: "В залата искам да се раздадете на 100 %. Когато излезете от залата правете, каквото искате. Имате си вашите лични животи, но влезете ли в залата, искам да мислите само за гимнастика". И така беше.
В твоята видео визитка, по време на бенефиса, ти спомена, че си писала много пъти името й. Какв точно означава това?
- Не само аз, а и Рени също е писала... Общо взето всички сме писали. Не е името й, а е дадена забележка. Тя така процедираше в началото, когато бяхме все още много млад отбор. Моята забележка беше - "ръката трябва да е винаги до ухото". Трябваше да го напиша 1000 пъти. И други неща сме писали така. Често ни караше да правим това. Сега ми е смешно, като се сетя. Тогава трябваше да го направя за няколко часа и целият ансамбъл ми помогна, за да мога на следващия ден да съм готова. Караше ни да пишем с номериране, за да не излъжем. Имах си една тетрадка, където пишех. Така си запомнях и забележката.
През 2015-а ти губиш мотивацията си. Може ли да споделиш кои са тези думи на Илиана, които те върнаха отново на килима?
- Тя беше единственият човек, който успя да ме върне. Нито майка ми, нито баща ми, нито приятелят ми, нито пък момичетата от ансамбъла успяха да ме убедят да се върна в залата. Единствено Илиана успя. Думите й бяха: "Тези момичета разчитат на теб. Изцяло и само на теб. Ако ти се откажеш, проваляш един 8-годишен труд, проваляш всичките мечти на момичетата, проваляш и своите мечти и своя живот. Повярвай ми, имате бъдеще. Ще вземете медал на Олимпиадата и от там нататък животът ти ще се подреди". Това й бяха думите и ми каза, че ако се върна, ще го направя заради момичетата, защото те ме обичат безкрайно много и наистина е така. След време осъзнах, че не мога да допусна да срина техните мечти. Върнах се заради Илиана, Ина и момичетата.
В един женски свят, като вашия, как е възможно да има приятелство. Бяхте ли близки в началото?
- Много сме различни, като характери. Една с една не си приличаме. В началото не сме били близки, няма и как, освен аз и Цвети, понеже преди това бяхме в ансамбъла на девойките и след това - при жените. Рени и Мишето бяха на 19 години, а аз - на 14. Нямах обща приказка с тях. Те бяха големи, а аз - още дете. Даже ме беше страх от тях. Не можех да се отпусна. Впоследствие точно те двете ми станаха най-близки от ансамбъла, особено Рени. Никога не сме се карали за нещо сериозно. Ако сме се посдърпвали някога е било за нещо, свързано със залата - за някой елемент или упражнение. Никога не сме се карали за мъже, нито за някакви материални неща. Не сме си правили интриги една на друго и то, защото свикнахме заедно и толкова много се сближихме, че сме повече от приятелки. Станахме, като сестри. Не делим нищо. Имаме една обща цел и мечта. За да се сбъдне, ние трябва да сме единни. Не сме деляли нищо... Много се радвам, че точно тези момичета са едни от най-близките ми хора.
Когато се е случвало някоя от вас да сгреши на важно състезание - упреквате ли се или се браните?
- На всяка се е случвало да допусне грешка на сериозно състезание. Всяка една от нас знае колко е тежко и трудно да се преодолее това нещо. Не сме се сърдили една на друга, защото, ако аз изпусна днес, другата може да изпусне утре. Никой не е застрахован от грешки. Това го знаехме и се подкрепяхме.
Ти ми изглеждаш едно от най-милите момичета в ансамбъла. Треньорките, обаче те определят, а пък и ти самата, като - инат...
- Това че съм инат, не значи, че съм лош човек. Добър човек съм, както и всяка една от нас. Никога няма да направя интрига или нещо лошо на някой. Аз съм инат в добрия смисъл на думата. Имам предвид, че когато не мога да направя нещо, ще седя в залата, ако трябва цяла вечер, само и само, за да го направя. Не съм от тези гадните инати, които седят и се цупят и мръщят, и не искат да правят нищо. Както и никой не може да ги накара да направят нещо. Напротив, аз съм обратния инат. Ина и Илиана са ми казвали, че този мой инат ми помага да се осъществя като човек.
Къде държиш медалите си?
- Всички те са вкъщи. Имам си едно кътче у дома, където ми седи абсолютно всичко - купи, грамоти, статуетки..
ЖЕНСКИ СВЯТ
Имаш две сестри. Как се живее в едно почти женско семейство?
- На мен ми е добре (смее се, б.а.). На баща ми не знам колко му е добре! Много се разбирам и с двете, въпреки че по-малката ми сестра е само на 12 години. С нея няма за какво да се скарам или да деля нещо. С по-голямата сестра, която е на 19 в момента, никога не сме се карали. Тя страшно много ме е подкрепяла. Беше ми трудно, че не съм с тях, защото ми липсваха постоянно, когато бях по лагери и състезания. Сега така се стекоха нещата, че когато аз вече приключих с гимнастиката и си останах в София, тя трябваше да замине да учи в Лондон. И отново не сме заедно. Мъчно ми е за нея, но всеки трябва да гони целите в живота си, а за нея е добре да учи там.
Каква е историята с твоето канадско гражданство?
- Всяка година ходя в Канада. Историята е, че средната ми сестра - Александра, е родена там. Имаме много роднини, от страна на баща ми, които живеят там, както и много приятелски семейства. Те са повече от 20 години в Канада. Като малка съм живяла там. Когато бях на 12 години искахме да се преместим за постоянно. Баща ми говори с Илиана, че ще напусна клуба, защото ще отида да живея в Канада. Тогава тя го спря. Каза да изчакаме още една година и ако не вляза в национален отбор, да замина. Но, ако вляза в национален отбор, трябва да остана тук и да се състезавам за България. Тя виждаше потенциала в мен и знаеше, че имам шанса да вляза в ансамбъла.
КРАСИВА ЛЮБОВ
На пръста си имаш татуировка с образа на вълк. Може ли да издадеш малко повече за това?
- Тази татуировка е свързана с моя приятел, тъй като прякорът му е "Вълка". Неговите приятели го наричат така. Аз си направих татус, свързан с него.
От кога сте заедно?
- През март месец ще станат 5 години, откакто сме заедно.
Има ли някаква романтична история около вашето запознанство?
- Запознахме се на един мой рожден ден, когато ставах на 17. В заведението, в което бяхме, той ме видя. Поиска от Цвети Стоянова моите координати, защото аз не му обръщах внимание. Тя му ги даде. Той ми пишеше дълго време, около 5-6 месеца. Аз не го отразявах. Изпращаше ми букети в залата. На Нова година отидох със семейството ми и с приятели в Боровец. Той беше там. Това бе чиста случайност. Беше там със своя компания в същия хотел и ресторант, в който и ние. Не зная как се получиха нещата. Явно съдба. Там го видях за втори път и от тогава сме заедно.
Обмисляш ли още татуси?
- Целият ансамбъл бяхме решили, ако вземем медал от Олимпиадата, да си напарвим олимпийските кръгове и да пише "Рио 2016". Все още го обмисляме като вариант, но нямаме време да отидем и да го направим, тъй като ни беше много натоварен графикът след Олимпиадата, а сега и покрай бенефиса също. Може би, след време, целият ансамбъл ще имаме еднакви татуировки.
ДАЛЕЧ ОТ КИЛИМА
Начерта ли план за живота си оттук насетне? Виждаш се повече като треньор или повече като журналист?
- Като треньор никога не съм се виждала. Ако остана в сферата на гимнастиката, ще бъде в съдийството. Както повечето вече знаят журналистиката, и по-скоро телевизията, страшно много ме влече и ако мога да се развия там, много ще се радвам.
Получи ли вече предложение от някоя телевизия?
- Да, получих предложение. Бях си казала, че след бенефиса ще го обмисля. Може би след Нова година ще взема решение. Аз съм такъв човек, който може да прави много неща едновременно и с всичките да се справя. Отговорна съм. Обичам ежедневието ми да е запълнено, а не да седя и да се чудя какво да правя по цял ден. Мога да се занимавам с 2-3 неща едновременно.
С телевизия ли е свързано?
- И с телевизия, и с художествена гимнастика.
Тъй като стана дума за журналистика, кой е въпросът, който най-често си задаваш?
- Наистина ли съм толкова силна, че да издържа всичко това, през което съм преминала и преодоляла, като човек...
И какъв е отговорът?
- Отговорът е, че Господ не ни дава по-сложни препятствия от тези, за които смята, че ние може да се справим с тях.
След няколко дни ще бъдеш рожденичка. (бел. ред. Хриси е родена на 28 ноември) Какво си пожелаваш тази година?
- Пожелавам си да съм щастлива, защото за мен щастието е едно от най-важните неща. И е много трудно постижимо, тъй като в днешно време малко хора са щастливи. Аз искам да съм щастлива. Всичко друго си го имам.
