Вероятно повечето хора, които са гледали "Ловци на храна" и втория сезон на MasterChef, смятат Събин Ранков за несериозен. А това съвсем не е така. Той просто е майтапчия, и си го знае. Още навремето баба му му е казвала, че е "развей прах", а това определение той все още смята за едно от най-точните за себе си. Но пък не закъснява за уговорки, макар от време на време да има навика да се губи.
"Често се случва, когато обикалям по разни интересни места, да се заприказвам с някого и да забравя накъде съм тръгнал."
Нещо подобно става и когато кулинарията пресича пътя му. Толкова се увлича, че забравя, че е тръгнал да става актьор и през далечната 1993 г. дори е кандидатствал в НАТФИЗ. Не е било писано явно, затова и не е станало - това може да каже Събин по въпроса. Такава е и философията, която според него важи в живота - като цяло.
Източник: bTV
Кулинарията той приема за свой талант, който, някак от само себе си, го подтиква да се интересува, да пробва нови неща и да усъвършенства умения си. Именно любопитството пък го води не само през нейните дебри, но и в ежедневието. Пак заради него стига до MasterChef, а оттам - и до "Ловци на храна".
От храната Събин уважава най-много тази, която приготвят в региона на родния му Троян. "Защото при всяко ядене, 50 грама сливова ракия са задължителни. Обичам да казвам, че те са по лекарско предписание - за отваряне на апетита и за баланс на рецепторите. Другото е добавка от обстановка, компания, вкус и качество на питието, безспорно."
С голямо удоволствие Събин приготвя всичко с кайма, но по неговите думи, тя трябва "да е претичала през скарата". Защото ароматът на опушено отключва някакъв таен код за вкусно у него. Именно тази любов към каймата го кара непрекъснато да импровизира с различни добавки и нови подправки към нея. И макар да има доста рецепти за "кайма и месце на скара", кюфтетата за него са любов за цял живот.
Източник: bTV
С какво новият сезон на "Ловци на храна" се различава от предходните два?
С това, че сме отвъд границите на България. Излязохме географски, но според мен исторически не сме. Усещането, че си отишъл при съседа и той те посреща като свой скъп гост, ме накара да се чувствам като у дома си.
А и езиковата бариера не съществува, когато хората са толкова близки по душевност, вкусове и назад във времето, без да знаят кога, са живели заедно. Много силно впечатление ми направи, че на Балканите не се познаваме едни други, но имаме толкова общи неща, с които да се гордеем.
Кое е най-интересното за българската кухня, което научихте от "Ловци на храна"?
В началото на този сезон намерихме корените на капанската кухня. Капанците са особена етнографска група, за която се твърди, че e пряк наследник на прабългарите. Кухнята им е изцяло подчинена на усещането за уникалност и това пази традициите и до днес. За мен беше любопитно да разбера, че траките са оставили своите следи и до наши дни, дори и в кулинарията.
Кое е най-трудното нещо, с което се сблъскахте по време на снимките на предаването?
Беше ми най-трудно да карам колело по малки пътечки из Балкана, за да търся чесън. Както и други задачи, поставени ми от шеф Токев. Нали се губя непрекъснато, а и обичам да си приказвам с хората.
Какво е да си асистент на Андре Токев?
Лесно е, защото той е много организиран и винаги всичко върши сам. Аз обаче винаги пристигам в подходящия момент, когато трябва да се хапне нещо.
"Ловци на храна" е всяка неделя от 12:30 ч. по bTV
