Всеки опит да бъде описан с няколко думи ще бъде труден. Той говори различно. Мисли красиво. Иронизира с усмивка.
"Хващаме" писателя Калин Терзийски в интересно настроение. Говори за свободата, любовта и отношенията между хората... И те кара да се замислиш.
Един красив ум... пред Lifestyle.bg.
Как се чувствате след "Фермата"?
- Защо питате точно мен... Добре съм, естествено. Преди да е умрял човек обикновено е добре.
Вие ли преценихте да си тръгнете от шоуто или самите продуценти?
- Бях в болница в интензивно отделение и не бях никак добре. След това се върнах и поработих още 3 дни, което може би се видя. След като бях в кардиологично отделение и после да се върнеш, и да работиш наравно с другите е... смела постъпка.
Бяхте с аритмия доколкото стана ясно...
- Аз щях да умра. Бях на ръба.
В следствие на какво се получи?
- Най-вероятно, на тези години, физическото претоварване може да доведе до такива неща.
Кой искате да спечели "Фермата"?
- Финци. Той ще я спечели. Това е сигурно.
Преоткрихте ли себе си вътре или нямаше какво ново да научите?
- Има един много добър филм, с Харисън Форд. Казва се "Блейд Рънър". Там един от главните герои казва: "Аз съм виждал как се изстрелват совалки от Земята за Марс. И сега ще трябва да умра". Това е метафора, в смисъл, аз съм видял толкова много, колкото не може да си представите. Видял съм такива неща, каквито рядко човек може да си представи. Така че е малко смешно да говорим.
В такъв аспект случвало ли ви се е да плачете от безсилие?
- От безсилие? Точно аз ли? Питайте някой друг за това. Когато става въпрос за Калин Терзийски никога не питайте за безсилие.
Преди да влезете във "Фермата" знаехте ли, че там ще бъде и предишната Ви половинка Елен Колева и как живяхте заедно под един покрив?
- Тя никога не ми е била половинка. Хората не са половинки един на друг. Те са си отделни хора. Аз я харесвам много, именно защото е не половинка на нещо, а самостоятелен и силен човек.
Какво смятате за изневярата. Това предателство ли е или необходимост?
- Чували ли сте нещо за либертинството?
Не, но може да ми обясните.
- Либертинците са се появили в края на 17 век. Един от най-прочутите либертинци е Маркиз дьо Сад, който е бил прекалено краен. Тези хора, а аз съм точно такъв, смятат, че пълната свобода е най-важното нещо. Да си абсолютно свободен. Цялата тази идея за ревност, за притежание на човек от човек... Ние не сме роби, разбирате ли? Свободни хора сме. Моят роман "Лудост" започва точно с тези думи, които не са мои, а са на Джак Керуак. Той е един от най-великите писатели на 20-и век. Тези думи са такива: "И една нощ ми се появи чуващият и отговарящ на молитви. И ми каза: "Единственото, което трябва да правиш, е да напомняш на хората, че са абсолютно свободни".
Как преживявате една отишла си вече любов?
- Прекалено съм стар, за да отговоря на такъв въпрос. Знаете ли, хората след една възраст започват да изстиват и да стават все по-сухи. Младежката страст на възрастния човек започва да му изглежда глупаво.
Не звучи ли много тъжно?
- Тъжно е наистина, но е естествен процес.
Има ли истинска любов?
- Има, но тя е между стар човек и друг стар човек. Само старите хора могат да се обичат наистина, защото те знаят, че ще умрат заедно.
В днешно време може ли да има вярност в любовта?
- Какво значи вярност в любовта? Влюбваш се и обичаш някого. Как така може да си верен в любовта, след като си се влюбил в някого и не си верен на този, в който си бил влюбен преди това...
Във видео визитка си, преди да влезете в шоуто, казвате, че много бихте искал да си върнете уважението на вашата дъщеря. Успяхте ли?
- Не, естествено. Просто й изпратих пари и тя ми каза: "Благодаря ти за парите".
Тя гледала ли Ви е във "Фермата"?
- Тя живее в Германия. Учи в Берлин. Няма нищо общо с никакви Ферми. Толкова я и интересува цялата тази глупост...
На кого прилича - на Вас или на майка си?
- Прилича изцяло на мен.
На колко години стана?
- Не помня, сигурно между 30 и 40 (смее се). На 21 е.
Кога се разделихте с майка й?
- Аз се влюбих в друга жена - в Ивана, с която 15 години бяхме заедно. Когато започнах да работя в Курило се влюбих в нея.
Към днешна дата заедно ли сте с Ивана?
- Пишем си. Заради тази мимолетна връзка с Елен Колева се разделихме. Но ще се съберем пак. Сигурен съм.
Вярвате ли в прошката?
- А Вие вярвате ли в прошката?
Понякога.
- Знаете ли, последните 3 години, с Ивана, бяхме приели вкъщи един човек, бивш моряк. Пройдоха, просяк, пияница. Той нямаше какво да яде и щеше да умре, ако не го бяхме приютили. 3 години живяхме заедно. Правеше понякога такива безобразия, например, продаваше разни боклуци, които е отмъкнал отнякъде, и у нас идваха мутри, за да го пребият. Изведнъж чух трошене на стъкла. Аз влизам в стаичката и казвам: "Какво става?". Те ме разпознават, както се казва, аз съм известен човек, и казват: "О, господин Терзийски, тука имаме проблем". И аз казвам: "Какъв проблем?". А те са натрошили прозорците и са го набили на всичко отгоре. Много е трудно да разберете, какво означава прошка. Да простиш и на единия, и на другия...
Какво бихте искал да Ви попитам?
- Единственото, което ме интересува откакто съм осъзнат човек, е как може да има мир. Това е единственото нещо, което ме вълнува - да има мир. Говоря за това, като основен принцип, а не просто липсата на война между Русия и ИДИЛ.
Какво смятате за новия президент на САЩ?
- За какъв президент и за какъв САЩ става въпрос? Един олигофрен на една смешна, огромна корпорация, която се нарича държава. Наистина един олигофрен, който е нещо, като човека, който ще управлява тази малоумна корпорация.
В бъдеще, какво ли би се случило с неговото управление?
- Според мен, ще е много успешно. Принципно олигофрените, когато управляват други олигофрени, се справят доста добре.
Имате ли пороци?
- Последните дни, понеже ходя доста често в публични домове, ми се случи да пуша. Това за човек, като мен, който има болно сърце, не е добре. Сядам с момичетата, а аз ходя там, за да си говоря с тях всъщност, не правя нещо по-особено. Но наистина - не бива да се пуши.
Алкохолът порок ли е?
- Не, напротив. Във виното е истината. Това, което ме направи известен писател, и това, което ми даде сила да направя почти всичко в живота си, беше точно алкохолът. Това, че той може да те убие... Той е убил почти всички големи творци в света - Хемингуей, Фицджералд. От алкохол са умрели почти всички... Уитни Хюстън, а тя го е направила точно като мен - с алкохол и ксанакс. Това е една типична комбинация или един от най-добрите начини да умреш.
Вие едва ли искате смъртта си?
- Мислите ли, че не я искам...
Защо бихте я пожелал?
- Видял съм такива неща, каквито не може да си представите. Ако вие сте сваляли жени, обесили се на чаршаф, в тоалетна на лудница и то неведнъж, а много пъти... И след това сте седели със следовател в същата тази тоалетна, един срещу друг, с две пишещи машини и сте давали обяснения, а трупът е лежал между вас... Или пък, ако ви се е случвало момиче на 29 години да излезе за 10 минути да се види с майка си и след това да се върне бързо в коридора на отделението и да започне да посинява и да падне. И вие да се чудите какво става. Правите му сърдечен масаж, от устата му излиза някаква каша. Оказва се, че то се е задавило с кроасана, който майката му е дала по време на свиждането. Вие бъркате в устата му и се опитвате да извадите този кроасан, но то умира за 4 или 5 минути. След това трябва да излезете и да обясните на майката, която седи отпред, че нейното момиче е умряло, защото тя му е дала кроасан. Разберете, че в този живот има такива неща, които просто не може да си представите.
Затова ли напуснахте клиниката в Курило?
- Не, за това напускам живота.
Кое Ви дотежа?
- Животът ми дотежава, момиче.
Има ли въпрос, който си задавате, но на който не искате да знаете отговора?
- О, да.
И той е...
- Дали Бог ме обича все още...
