Очакването да си купиш костюм за 500 лв. , който изглежда като за 2000 е нереалистично. Но е напълно възможно да си купиш костюм за 2000, който изглежда като за 500. За да няма разочарования, сериозните брандове твърдо и категорично се позиционират на пазара.

Така клиентът добре знае, какво получава за парите си и няма лоши изненади. Евтините марки продават евтино, скъпите - скъпо. И като цена и като качество. Но какво става, когато на пазара настъпи хаос, породен от лош маркетинг, мениджърски решения за ударно набиране на средства (които нанасят непоправима щета на имиджа на фирмата в перспектива), паника от кризата, криворазбрани печалби от ненавременни намаления?

Брандове, които по света минават за евтини, предлагат у нас продукти, които съвсем не са в ниския ценови клас. Луксозни марки правят намаления, при които ризите слизат под 30 лв. А фирми, които доскоро са били в среден клас, изведнъж решават да се позиционират в най-луксозния сектор и хвърлят в ужас старите си клиенти. Но пазарът не търпи дисбаланс и бързо се саморегулира.

В момента има свръх предлагане на евтини продукти, там е най-голямата конкуренция и най-голямата спекула. Но вече се усети пренасищане и фирмите отново започнаха да търсят форми на ексклузивност.

За да не попаднете в капана на побъркалия се пазар, следете цените и сравнявайте. Наблюдавайте поведението на брандовете и търсете онези, които поддържат постоянна ценова политика и качество.

За ориентир можете да вземете ризата - най-ниския ценови клас се върти около 30 лв., средния - около 100, високият - между 300 и 500, при костюмите съответно цените вървят между 150 - 175 лв. за най-ниския клас, около 600 за средния и над 1100 за високия.

Ако бранд, позициониран в ниската ценова категория, предложи риза за 100 лв., замислете се коректно ли е това и дали ще купите. А ако цените на фирма, която минава за висок клас, паднат под минимума, замислете се дали наистина високите цифри са имали покритие преди това.

Цените са реални и показват реално качество на материали, технологии, идея, дизайн, имидж, сервиз и не на последно място - тираж на артикула.

И няколко мита, свързани с ценовото позициониране на марките:

Не трябва да се смята, че всичко, създадено в България, по презумпция е по-евтино. Напротив, нашето производство е европейско, оценява се като такова и съответно носи качествата на европейската стока.

Не е вярно, че скъпите брандове се купуват само от богатите. Психолозите твърдят, че техни клиенти са по-скоро хора, които имат желание да еволюират.

Не е вярно също, че женския гардероб е по-скъп от мъжкия, вярно е само, че е по-пренаселен. Дамските дрехи по правило са по-евтини, защото в мъжките има повече технологии. Освен това потреблението на женски дрехи е по-голямо, което качва тиража им и съответно сваля цените.