Понякога дните, които запълват времето от петък до петък, минават тооолкова бавно, че усещането за тях е като за цяла вечност.
Но в редки случаи този промеждутък минава като един миг. И така се чудим дали не сме проспали всички тези дни. Е, не се оплакваме, когато се случи така, защото безкрайността не е за препоръчване.
С две ръце и два крака обаче препоръчваме едно гмуркане в профила на Джесика Назаренус.
Отново всичко ни мина като на един дъх. Точно толкова, а може и по-малко, да ни отнеме и преминаването през Елизабет Риу.
Без да се мъчим повече, завършваме работната седмица със София Уилсън.
