Вече повече от седмица след официалната премиера на "Жокера" у нас, а ние все още отказваме да повярваме, че ще гледаме нещо по-добро до края на годината. Да, във филма има много насилие, факт. Но той ни разказва по брилянтен начин и една от най-човешките тъжни истории на един от най-популярните и харесвани комиксови злодеи. Оставя ни и напълно безмълвни в седалката в киното, докато свършат и последните надписи.
Докато ставахме свидетели на тихата лудост в главата на Артър Флек (Хоакин Финикс), нямаше как да не обърнем внимание и на тъжните акорди на едно виолончело, което рисуваше без думи образа на бъдещия Жокер.
Главната цел на Тод Филипс (и същевременно една от най-трудните му задачи) е да предизвика симпатия у зрителя към един убиец. За да придаде на комиксовия герой на Жокера човешка дълбочина, режисьорът избира да работи с композитор, който може да преобрази мрака в чувствена мелодичност. Намира точно това, което му трябва, в исландката Хилдур Гурнадотир (Hildur Guðnadóttir).
Хилдур Гурнадотир се справя блестящо, може би защото самата тя притежава някои от чертите на Жокера. Въпреки че на пръв поглед изглежда усмихната, вътре в душата си таи мрак. Но вместо да го изрази чрез насилие, исландската композиторка и виолончелистка го прави чрез музика.
"В началото музиката ми беше начин да се вгледам вътре в себе си и да общувам само и единствено с моето виолончело, без външен диалог", казва Гурнадотир пред NPR. Тя допълва, че може би голяма част от музиката ѝ е склонна да поема пътя на тъмнината именно заради нейната мрачна душевност.
Гурнадотир свири на виолончело и композира от петгодишна. Още преди да се роди обаче, драмата вече е неизменна част от нейната същност. Все пак майка ѝ я кръщава "Война, дъщеря на Бога" (в буквален превод от исландски) и се зарича да направи от дъщеря си брилянтен виолончелист. Така и става.
Преди да се заеме с музиката за "Жокера", Хилдур прави няколко електро акустични експеримента и няколко солови албума. Тя работи и с известния исландски композитор, вече покойния Йохан Йохансон, като свири на виолончело в повечето филми по негова музика, между които "Сикарио" и "Първи контакт".
Хилдур е съкомпозитор и на филма "Мария Магдалена" от 2018 г., а сама композира саундтраците на няколко филма и телевизионни сериали, между които и спечелилият награда Еми "Чернобил".
Впечатлен от таланта ѝ, Тод Филипс се свързва с нея. Обрисува й своите представи за Жокера, а Хилдур веднага се влюбва в образа и се заема с работата. След като прочита сценария на филма, тя започва да "пише своя нежен, меланхоличен реквием за един проблемен човек - самотен, изолиран, измъчен от мрачни мисли и чувства".
Композиторката е толкова впечатлена от Жокера, че написва тематичната музика на своя герой още преди филмът дори да започне да се снима (въпреки че по принцип се прави обратно). "Седнах с челото си, за да намеря моя начин да вляза в главата на Жокера и да изразя с музика вътрешния му глас и същност." И успява да напише невероятно въздействащи композиции, които имат също толкова силно присъствие и във филма.
Когато обаче започват снимките, Хилдур прави малка промяна в частта за виолончелото и оркестъра, като добавя звуците на електро акустичния струнен инструмент халдорофон. Характерното за него е, че той изпраща звук от пика на струните обратно в тялото на инструмента.
Когато звукът е направил пълен кръг, той създава вибрации в струните с безкрайна продължителност. Именно този специфичен вибрационен звук на халдорофон, който на моменти чувахме във филма, ни караше и да настръхваме.
"В самото начало се чува само виолончелото. С по-нататъшното навлизане във филма оркестърът става все по-силен и по-силен, и някак задушава виолончелото", казва Гурнадотир, като прави много точно сравнение на промените в музиката с променливата крива на съчувствие, което изпитваме към героя с всяка следваща сцена.
