Масово прието е днес, че жените трябва да премахват ненужното окосмяване по тялото си. Но колкото и това да е нещо "обичайно", много хора продължават да смятат, че обезкосмяването е не толкова въпрос на личен избор, колкото сформиран десетилетия наред социален натиск.
Ако се обърнем в годините назад, ще установим, че окосмяването по тялото е имало различни функции - оформяло е същността на пола, понякога е било е синоним на класа. Различните епохи са имали различни възприятия за епилацията, затова е любопитно да проследим от къде започва този тип мания и как се вписва в съвременното общество.
Ритуалът по премахването на космите датира още от древните цивилизации - Египет, Гърция и Римската империя. За целта хората са използвали миди, пчелен восък и други подобни примитивни средства. Гладката кожа, без косми, се е асоциирала с класа и чистота - при това съвсем не само за жените.
Източник: iStock
В Персия обезкосмяването и оформянето на веждите е означавало, че жената е достигнала до възраст, в която може да сключи брак и да ражда деца.
Мрачното Средновековие е наложило промени в начина, по който се е носила косата. Сред ревностните последователки на католицизма дългата коса е била задължителен атрибут и своеобразна форма на женственост. Забавен факт е, че през 14-ти век много от дамите са скубали космите непосредствено над челото, с цел да придадат по-овална форма на лицето си.
Благодарение на Елизабет I пък, която идва на власт през 1558 г., премахването на веждите става изключително модерно.
Все пак за западното общество до края на 18-ти век обезкосмяването не е било от съществено значение. Жените в Европа и Америка все още не са били принуждавани да премахват космите си. Въпреки че когато се появява първата безопасна самобръсначка за мъже, изобретена от Жан Жак Пере през 1760 г., много жени започват да я използват.
Източник: iStock
А малко след това пък се намесва самият Дарвин. Съвременната представа, че космите по тялото са непривлекателни е заложена в книгата му от 1871 г. "Произходът на човека". Дарвин свързва телесното окосмяване с по-примитивните и слабо развити форми на нашите предци, а по-малкото окосмяване съответно с еволюцията и сексуалната привлекателност.
Целият 19 век се присъединява към тази концепция, оформяйки първия голям социален натиск. Защото окосмяването - почти винаги по тялото на жените, не и на мъжете - започва да се свързва с болест, лудост, сексуална инверсия и други неприятни конотации.
До началото на 1900 г. кожата без косми вече е завладяла висшата и средна класа на САЩ като отличителен вид женственост. Премахването на възприеманото като отвратително окосмяване по тялото е и начин човек да се разграничи от по-ниската класа.
Източник: iStock
За това допринася и модата - през първите десетилетия на 20-ти век се появяват роклите без ръкави, по-късите дължини и найлоновите чорапи, които допълнително популяризират обезкосмяването на подмишниците и краката.
Всичко това се подсилва още повече с въвеждането на банските костюми в две части през 1940 г., което още повече стимулира компаниите и потребителите да се съсредотат върху премахването на космите. А когато Playboy дебютира през 50-те години, гладко избръснатите и оскъдно облечени жени се налагат като абсолютен модел за красота и сексапил.
Макар и някои проявления като хипи културата да се опитват да се опълчат срещу налаганата мода на пълното обезкосмяване, всичко приключва с появата на бразилската кола маска. През 1987 г. седем сестри от Бразилия откриват салон в Ню Йорк, предлагащ този вид процедура, който премахва всички генитални косми, пише Stars Insider.
Редица знаменитости като Наоми Кембъл започват да се възползват от процедурата и за кратко време масите ги последват. Така, на Запад обезкосмяването се превръща в нещо "естествено" и синоним на чистота. Стига се дори до изобретяване на технологии като електролиза, импулсна светлина и по-напредналата лазерна технология - за по-сигурен и дълготраен ефект.
