Ние, хората, сме на върха на еволюционната пирамида. Често използваме това свое преимущество като оправдание да се разпореждаме с растения и животни както намерим за добре, въпреки че нямаме това право. А основното ни предимство, което безспорно ни различава от всички други живи същества, е умението ни да говорим.
Да, и животните, и дори растенията имат своя начин на комуникация, но говорът, езикът е върховното постижение на човешката еволюция. И въпреки напредъка на науката, какво точно ни различава от животните и ни дава способността да говорим си остава в голяма степен мистерия. Или поне до последното проучване, проведено по темата, което ни представя доста интересни резултати.
То е проведено от учени от Laboratory of Molecular Neuro-Oncology към Rockafeller University. Те провеждат експеримент с мишки, на които инжектират т.нар. "езиков ген". И се оказва, че това въздействие върху гените им има осезаем ефект върху начина им на комуникация и това какви звуци издават.
Източник: iStock
Установени са различни модели на вокализация и различен начин на изразяване в конкретни ситуации - например когато малкото мишле вика майка си, то издава по-различни звуци и го прави с по-висок тон. Учените дори "превеждат" скърцанията като четири конкретни букви - S, D, U и M. Тези промени продължават и с узряването им и комуникацията с партньорите, при която също се отчетени по-високочестотни звуци от обичайно издаваните от гризачите.
Е, разбира се, не бива да очакваме, че мишките са проговорили, но промените в общуването им са ясно доказателство, че въпросният "езиков ген" е от ключово значение за това хората да еволюират дотолкова, че да могат да говорят така, както го правим всички ние сега.
Източник: iStock
Въпросният ген носи името Nova1. Смята се, че има и други гени, както и някои фактори от околната среда, свързани с появата на сложната гласова комуникация, но той е посочван като основен. Той доказано повлиява на свързването на РНК в гените, свързани с вокализацията. Среща се и при много животни, но в по-различна форма и с по-различен ефект, обяснява IFLScience.
Друго интересно откритие, което е изненада дори за учение, е, че нашите прадеди неандерталците и денисовците не са имали същия човешки вариант на гена, а този, който се среща при животните.
И се твърди, че популацията на предците на съвременните хора в Африка е тази, при която за пръв път се среща човешкият Nova1, а след това се разпространява и навсякъде по света. Така че въпросителните около човешката еволюция все още не са напълно разгадани.
