Има места, на които отиваш веднъж, а след това се връщаш мислено много пъти. А има и хора, за които това съвсем не е достатъчно. Венета Хитрова е от тях. След като 11 пъти е пътувала до Исландия, тя решава 12-то пътешествие до острова да е с еднопосочен билет.

Познаваме Венета от блога й Edgy Cuts, както и от едноименния профил в Instagram, където споделя модни и интериорни вдъхновения вече 12 години. Откакто е майка на Кайра, модните фотосесии включват и двете момичета в семейството. Преди да се озоват в Исландия, семейството, което включва и татко Вес, дели времето си между Пловдив през зимата и гръцкия остров Лимнос през лятото.

А колко му е от един остров да се пренесеш на друг. Тръпката по Исландия е от повече от десетилетие, през Което Венета и Вес идват многократно до острова (едно от пътешествията е и сватбеното им). През 2015 г. пристигат вече трима, за да разберат, че това е тяхното място.

"Впоследствие стана ясно, че постоянните пътувания за кратко не са особено рентабилни, а от емоционална гледна точка, прибиранията към България ставаха все по-тежки. Решението един ден да се преместим за постоянно в Исландия взехме с мъжа ми още през 2015 г. Той влетя един следобед в офиса на тогавашната ми работа и съобщи: "Измислих го. Започвам да уча за програмист, до две-три години ще съм се преквалифицирал и ще мога да работя, откъдето си искам. Така ще можем да се преместим без да сме ангажирани непременно с исландски работодател. Кайра, така или иначе, върви с една година напред с детската градина, ще имаме година буфер, която тя да загуби без сериозни последствия, докато учи езика."

Исландският обаче се оказва най-малката грижа в държава, където всички говорят английски. Няма никакъв проблем български гражданин да се установи в Исландия без виза и без изискване за уредена работа. Ако има намерение да остава повече от шест месеца обаче, трябва изначално да докаже, че има или гарантиран постоянен доход над определен минимум, или налични собствени средства за издръжка за поне половин година, както и валидна здравна застраховка също за такъв период.

Дотук добре, но ето че стигаме до Параграф 22, за който ни разказва Венета. "Пояснявам последователността от действия, необходими, за да получиш право на жителство. На първо място, за да почнеш да живееш тук като пълноправен жител, ти трябва кенитала (исландският вариант на ЕГН). Можеш да я получиш, когато се регистриращ като живущ в страната. За да се регистрираш като живущ, трябва да си изпълнил гореизброените условия и да посочиш адрес в Исландия, който да не е хотел или друг временен. За да си наемеш жилище обаче, ти трябва задължително кенитала."

Какви са другите трудности, с които би се сблъскал един чужденец, който иска да живее в страната на северните сияния и гейзерите? "Няма да го захаросвам - парите тук са основният фактор, който определя дали ще останеш или не. Според тукашната статистика и от личен опит досега, минимумът месечен доход на пълнолетен член от семейството за що-годе качествен живот в столицата в жилище под наем или с ипотека е около 500 хиляди крони чисто (грубо 6 хил. лв.). Мъжът ми продължава да работи дистанционно, аз изчерпвам спестяванията си и съвсем скоро трябва също да започна работа."

Как би описала един обичаен ден на семейството, откакто живеете в Исландия?

Не е така вълнуващо, както когато сме идвали като туристи - Рейкявик не е Исландия. Просто една мъничка европейска столица по-скоро като малък град. Ежедневието - също типично за малък град. Сутрин ставаме към 8, за да придружим Кайра до училище и да си направим половината крачки за деня, пием кафе, Вес започва работа от хола, а аз се занимавам с административните въпроси, с блога, с творческите си проекти и с обучението си. Следобедите водим Кайра на извънучилищни занимания или на мол с приятелките ѝ, вечер ходим на басейн и за сладолед. Когато има добра прогноза за северното сияние и няма облачност, след като оставим Кайра да спи, излизаме с колата далече от светлините на града.

Как се адаптира 11-годишната ви дъщеря към новия живот?

Тя познава страната и живота в нея от пътуванията ни семейно и от единия месец, в който наехме къща тук по време на Ковид рестрикциите, за да тестваме как е. Обожава училището си тук, има цяла сурия приятелки (повечето от които или с някаква балканска или латино кръв), интересува се от тукашните норми и с голямо желание се старае да се впише в средата (надявам се, че периодът с "мамо, и аз искам да съм с руса коса като всички" да е отминал без много травма). Като изключим цвета на косата и незнанието на езика, за два месеца нонстоп с местните деца, е почти коренячка.

За момента кое виждаш като най-голямото предизвикателство пред себе си, откакто не живееш в България?

Сверката на биологичния часовник. С огромните и бързи промени между светлата и тъмната част от денонощието още не мога да свикна. За едно денонощие през зимата ми се приспива два пъти - веднъж към 18-19 ч. (3-4 часа след залез) и после - чак към 1-2 през нощта. През февруари и март тъкмо денят ще е като българския и после - между април и август, отново ще трябва да се адаптирам, този път към почти 24-часова светлина.

Би ли споделила няколко неща, които приятно са те изненадали в Исландия? Както и няколко, които не са ти направили толкова добро впечатление?

След обстойното проучване на процеса по преместването, единствено не бях подготвена колко "небрежни" са исландците към... всичко. Просто не се вдават излишно за детайли, което за перфекционист като мен беше огромен шок. Сега вече го намирам за много положителна черта, даже си имаме и кодово название за типичната интеракция с всички тукашни държавни и не държавни институции - 404 (съобщението за грешка в уеб пространството - б.а.). Нищо не става от първия път и нищо не минава без поне една грешка в системата, но повсеместното спокойствие и искрено желание да се помогне, разрешават всеки проблем изключително бързо.

Кое е основното, което българин трябва да има предвид, ако реши да живее в тази страна?

Студено е. И е скъпо. И ти трябват връзки с поне един тукашен, в чието жилище да живееш, за да вземеш кенитала докато се вредиш за квартира.

Има ли българска общност в Исландия?

Да, учудващо много българи живеят навсякъде в страната. Даже и на най-отдалечените и забити места по фиордите на североизток, и северозапад.

Какво/кого оставихте зад себе си в България и колко често планирате да се връщате в родината си?

Мъжът ми пътува напред-назад по работа, но като цяло не възнамеряваме да се връщаме, освен на път за Лимнос.