“Тъндърболтс*” - какво да очакваме от филма с Флорънс Пю и Себастиан Стан

След излизането на "Отмъстителите: Краят" през 2019 г. ситуацията във вселената на Marvel някак се закучи. Е, все пак не е като съвсем да липсват успешни филми (например "Дедпул и Върколака", който постигна завидни резултати в бокс офиса), но публиката все по-осезаемо губи интерес.

След разочароващите "Капитан Марвел 2" от 2023 г. и "Капитан Америка: Нов свят", който излезе този февруари, студиото съвсем не се бави докато ни поднесе нова порция супергеройски екшън. Или по-скоро едно по-различно и свежо приключение, в центъра на което всъщност попадат шайка злодеи и антигерои.

"Тъндърболтс*" не е типичната епична история за непобедими герои, които трябва да спасят Вселената. Основно защото събира група антисоциални неудачници с наранени и самотни души. Вътрешните им битки може и да са повече, отколкото тези с враговете им, но въпреки това са изненадващо забавни и харизматични. Още повече, че чрез тях всъщност е прокарана една иначе чувствителна, но и значима тема, която задава един по-особен (в добрия смисъл) тон.

Източник: Forum Film

Зрителят го усеща още с откриващата сцена, в която Елена Белова (Флорънс Пю) - сестрата на покойната Черна вдовица, изиграна от Скарлет Йохансон, е застанала заплашително на ръба на една от най-високите сгради в света. "Нещо не е наред с мен", са първите думи, които я чуваме да казва, преди да поеме дълбоко въздух и да скочи. Но не, тя не се самоубива, а просто се подготвя да се хвърли в бой. Докато на екрана се разиграва акробатичната хореография, чуваме и вътрешния ѝ монолог, изпълнен едновременно с емоция и хумор.

Бързо става ясно, че главната героиня е изпаднала в депресия, от която се опитва да се измъкне. Неин отдушник са мисиите, които изпълнява като наемна убийца съвсем безскрупулно, докато в даден момент една от тях не се развива по планирания начин.

Източник: Forum Film

След като директорката на ЦРУ със съмнителни намерения Валентина Алегра дьо Фонтен (Джулия Луи-Драйфус) се оказва застрашена от разобличаване, възлага задачата за разчистване на следите си на Елена. Но това, което се предполага, че ще бъде просто поредната мисия, в крайна сметка събира отбор "Тъндърболтс*".

Така, към Елена се присъединяват Ава Стар - известна още като Призрак (Хана Джон-Камен), Таскмастър (Олга Куриленко), Джон Уокър (Уайът Ръсел) - провалилия се заместник на Капитан Америка, а съвсем неочаквано и Боб (Луис Пулман), който на пръв поглед изглежда колкото объркан и безобиден, толкова и се оказва ключов в цялата история. Но за да е пълен купона, към тази сформирала се група аутсайдъри, впоследствие се присъединяват бащата на Елена - Алексей Шостаков или Червения пазител (Дейвид Харбър) и Бъки Барнс, известен още като Зимния войник (Себастиан Стан).

Източник: Forum Film

Макар че на голяма част от завръзката на действието ѝ липсва дълбочина и се усеща леко протяжна и тромава, на моменти дори скучновата, втората половина на филма задава по-добро темпо и успява да компенсира. Разбира се, "Тъндърболтс*" не е нещо съвсем неочаквано, невиждано и не преоткрива филмите за супергерои. А и идеята за антигероя в центъра на сюжета не е революционна. Но филмът, режисиран от Джейк Шрайър, се откроява с опит за по-задълбочен поглед върху личността на героите, а не само на суперсилите им.

"Тъндърболтс*" допълва героите си със стойност отвъд техните възможности, включително емоционална уязвимост. Сблъсъкът и борбата им с вътрешните трудности пък внася още повече дълбочина, която обогатява филма. Всеки един от героите трябва да се справи с травма от проблемното си минало, което е представено чрез няколко ретроспективни сцени, които са едновременно трогателни и брутални.

Източник: Forum Film

Чрез сюжетната линия за борбата с вътрешните демони филмът подхожда към иначе сериозна (и не особено присъща за Marvel) тема, каквато е значимостта на психичното здраве, депресията и емоционалните травми.

И все пак, това далеч не означава, че в "Тъндърболтс*" липсва екшън. Такъв има и той е задоволително реалистичен за сметка на твърде много CGI ефекти. Не липсват също хуморът и самоиронията - все пак главните герои са (вероятно незаслужено) недооценени и съмняващи се във възможностите си.

Източник: Forum Film

А за ролите на актьорите, които ги изиграват, просто не би било справедливо да не кажем нищо. В актьорския състав влизат номинирани за Оскар звезди, които правят силни изпълнения. Особено Флорънс Пю, която доказва, че е повече от способна да води филм на Marvel. Вероятно и заради главната си роля тя се откроява най-ярко, но харизматичното ѝ присъствие е всеобщо.

Източник: Forum Film

Екранният ѝ баща Дейвид Харбър пък видимо се забавлява в ролята си, която така или иначе е комична. И макар че Себастиан Стан изглежда сякаш се е уморил да играе Зимния войник, в крайна сметка химията между целия актьорски състав се е получила.

"Тъндърболтс*" може да не е най-впечатляващата или оригинална продукция, но има своя собствена отличителна идентичност в Marvel вселената. Усеща се като глътка свеж въздух и е приятно забавление, дори и за зрители, които не са заклети фенове. Освен това поднася изненадващ финал, който заедно със сцените след финалните надписи ни подготвя за предстоящото.

"Тъндърболтс*" е по кината от 30 април