В последните години все по-често чуваме гръмки изказвания от хора като Илон Мъск, които са убедени, че в близко бъдеще човешката нация ще успее да засели и Луната, и Марс. Е, за нас, обикновените хора, това изглежда като научна фантастика, но е факт, че се правят малки и по-големи стъпки в тази посока. И след всяка следваща изглежда изскачат нови и нови пречки.
Последните планове на милиардера включват изграждането на мегаполисен град на Луната, който се развива и поддържа сам, в рамките на следващите 10 години. Разбира се, успехът на това начинание зависи до голяма степен от ресурсите на естествения спътник на Земята. А едно ново изследване посочва коя ще се окаже най-голямата трудност.
Не въздухът, нито огромното разстояние, а... водата. Учени смятат, че запасите от нея на Лунната са крайно недостатъчни за установяването на трайна земна колония на повърхността й. И това е сериозен проблем, който изисква сериозно решение. Но какво точно може да бъде то, засега остава загадка.
The Moon Doesn’t Have Enough Water For Musk’s ‘Self-Growing’ City Of Millions, Researchers Sayhttps://t.co/esMlODdAcC pic.twitter.com/LahMViuAhp
— Forbes (@Forbes) September 14, 2026
Според последни изчисления, в районите на Луната, намиращи се във вечна сянка, се съдържат около 600 милиона метрични тона воден лед. В скорошно проучване, публикувано в списанието Frontiers in Space Technologies, се споменава, че град с население малко над милион души би изразходвал това количество лунна вода за малко повече от две години. А това звучи крайно недостатъчно за целите на постоянно обитаване.
Разбира се, не е за подценяване едни ключов ресурс под лунната повърхност, който всъщност е надеждата както на Мъск, така и на всички, които са целеустремени натам. Това са водните запази под формата на лед близо до лунните полюси. Те са се образували след удари от богати на вода астероиди. И до днес на полюсите има големи кратери с високи ръбове, които пречат на слънчевата светлина да проникне във вътрешността им. А това помага да се запазят в този си вид.
This is the future we shall bring into being pic.twitter.com/8aD0w8MDVc
— Elon Musk (@elonmusk) September 20, 2026
"Наличието на вода на лунните полюси променя изцяло представите ни за човешките посещения на Луната", твърди Мартин Елвис, астроном от Смитсоновата астрофизична обсерватория и съавтор на изследването. "Изведнъж става напълно възможно да си представим "лунно селище", в което хората биха могли да оцелеят, без да се налага да доставят абсолютно всичко необходимо от Земята. Те биха могли да отглеждат собствена храна, както и да ползват душове и функциониращи тоалетни."
Въпреки че водните запаси отдавна са обект на интерес от науката, все още не е категорично ясно какъв точно е техният капацитет. Затова и изследователите предпочитат да бъдат реалисти, а не оптимисти, и да твърдят, че те надали биха били достатъчни за нуждите на един самодостатъчен град на Луната. Дори ако говорим за милиард метрични тона вода, които всъщност може да са 20 или 30 пъти по-малко, предава Gizmodo.
Източник: iStock
Спасението, поне за известно време, може да се крие в прилагането на строга система за рециклиране на вода. Същата, която се използва и на Международната космическа станция. Ако тя работи с 98% ефективност, рециклираните водни запаси могат да стигнат за малко повече от един век. Но изграждането й само по себе си също ще бъде голямо предизвикателство.
Въз основа на научните резултати и изводи до този момент се заключва, че изграждането на голям самодостатъчен град на повърхността на Луната е неосъществимо. Далеч по-реалистично е, ако говорим за малко селище с население между 1000 и 10 хиляди души с цел най-вече установяване на учени и извършване на изследвания.
То би могло да просъществува дори няколко века с наличната вода. Но подобен сценарий със сигурност не би удовлетворил хора като Илон Мъск и със сигурност ще е интересно да разберем дали той, или пък някой друг, ще успее да намерим решение на казуса с водата на Луната. Защото именно той е изходната точка за всички други проекти, които биха се осъществили там.
