Джил Хайнерт - изследовател в Кралското канадско географско дружество, не е била убедена, че може да има пещери в айсберг, защото никой дотогава не е влизал в такава. Но решава да разбере това сама и предприема подводно приключение, което едва не коства нейния живот и този на екипажа ѝ.
По време на гмурканията Джил Хайнерт, бившият ѝ съпруг Пол Хайнерт и операторът Уес Скайлс се сблъскват с непредсказуеми течения, минусови температури и други животозастрашаващи предизвикателства, навигирайки през водите под подвижния лед.
Както разказва изследователката пред People, намерението ѝ е било да се спусне до най-големия айсберг в документираната история.
"Мислех, че поемането на тези рискове наистина има значение за нашето разбиране за планетата и промените, пред които сме изправени, но бях нервна", не крие тя.
Джил Хайнерт обяснява, че човек не може да разчита, че нещо в Антарктика може да е стабилно и сигурно, защото морският лед се образува много бързо. Освен това измъкването от водата измежду късовете лед може да е доста страшно.
Айсбергът, до който са се гмуркали изследователката и останалите двама от екипажа, е формирал течения, което съответно е създавало опасност те да бъдат засмукани. Вече близо до айсберга, Джил Хайнерт е чувала пукането и шумоленето, докато ледът се я топял.
Тримата са достигнали дълбочина от 40 метра, без дори да знаят къде точно трябва да е морското дъно. В един момент обаче течението се е усилило, а също и пуканията на леда. Осъзнали, че може да са в сериозна опасност, те са се опитали да изплуват нагоре, но са осъзнали, че процепа в айсберга, през който са се промъкнали, вече го няма. Затова се е наложило да намерят нов изход, което ги е обезпокоило. Но приключението им далеч не приключва дотам.
"След това направихме второ гмуркане на същото място. Този път течението беше дори по-силно и ние буквално бяхме избутани през айсберга и се озовахме от другата страна, откъдето трябваше да се върнем много бавно обратно на повърхността", разказва още Джил Хайнерт.
Следва и трето гмуркане на това конкретно място, при което е осъзнала, че е "лоша идея да оставим течението да ни помете." То вече е станало толкова силно, че, както го описва изследователката, "това едночасово гмуркане се превърна в тричасова борба за живота ни."
"Когато казват, че животът ти минава пред очите ти, всъщност не е така. Мислите си няколко наистина глупави мисли. И тогава си казвате: "Чакай малко. Трябва да се съсредоточа." Не мога да мисля как да се измъкна от айсберга. Просто си мисля: "Коя е следващата най-добра стъпка към оцеляването?", допълва Джил Хайнерт.
Ситуацията им, освен че вече е била доста животозастрашаваща, е била допълнително усложнена и заради това, че все пак в екипажа са били трима и са се тревожели един за друг.
"Факторът страх, вашето дишане, всичко е за да останеш възможно най-спокоен. Ако припаднеш, ще се удавиш", казва изследователката.
Тя и двамата мъже, осъзнали, че няма кой да ги спаси, са знаели, че трябва да разчитат само на себе си. Но тъй като силното течение е продължавало, са могли единствено да открият пролуки, в които да се пъхнат и да се аклиматизират към ледената вода, докато то се успокои и те успеят да се изтласкат обратно нагоре.
Когато вече излизат на повърхността, се сблъкват с нова опасност - тази от измръзване, особено при ветровито време. Колкото по-дълго човек е под вода, особено студена, толкова по-голяма е вероятността да получи хипотермия.
За щастие, Джил Хайнерт и екипажът ѝ са се измъкнали живи, а нейните първи думи са били: "Пещерата се опита да ни задържи днес".
И добре, че са успели да излязат от пещерата, тъй като както споделя изследователката, е усетила, че е била близко до смъртта.
"Само часове след това гмуркане цялата пещера, в която бях току-що, избухна и се разпадна на парчета, докъдето стигаше погледът."
