От Шумахер и Хамилтън до Джокович и Надал - Любомир Асенов снима най-големите спортисти на планетата

В днешно време всеки със смартфон в задния джоб си мисли, че е истински фотограф. Но добрата камера под ръка не гарантира добра снимка, камо ли професионална. Защото за да бъде човек професионален фотограф, се иска не само доста по-прецизна и скъпа техника, но и голяма доза знания, обща култура и отдаденост.

Отдадеността към професията не е чужда на спортния фотограф Любомир Асенов, познат на повечето хора най-вече като човека зад спортната фотографска агенция LAP.bg, или като единствения български фотограф с постоянен достъп до F1.

Страстта на Любомир към фотографията се проявява още в детските години покрай един конкретен фотоапарат. "Вкъщи имахме Zenit, който баща ми беше забранил дори да пипам. А знаете, че когато нещо е забранено, то обикновено е най-сладко. Още тогава съм снимал неща, които са изцяло опознавателни към техниката."

Но същинският тласък към фотографията Любомир получава в Арт Колежа по екранни изкуства, където учи звукорежисура. Именно там преподавателят му по фотография пали у него искрата към снимането. И от хоби той я превръща в професия.

Не му трябва много време и да разбере, че спортната фотография е неговото призвание. Една от причините е, че там няма пряк досег до хората, които снима, а се стреми да улови тяхното върхово представяне по най-добрия начин. А през годините Любомир е имал възможността да заснеме някои от най-великите спортисти като Тайгър Уудс, Дейвид Бекъм, Михаел Шумахер, Люис Хамилтън, Новак Джокович, Рафаел Надал и Майкъл Джордан (по време на голф състезание).

Въпреки това за него няма значение към кого е насочил обектива си, защото основната му задача е да си свърши добре работата, а не да се хвали кого е успял да снима. И понеже споделя максимата, че човек е толкова голям, колкото са големите мечтите му, Любомир не спира не просто да вярва в успеха, но и да работи за него.

"Спал съм по хостели, пътувал съм с пътнически влакове, с автобуси, ходил съм десетки километри пеша в лошо време - само и само да съм там, където трябва. Така че всичко опира до вътрешната мотивация."

Първата акредитация за състезание от F1 идва през 2005 г., когато той работи за специализираното издание ClubF1. Тогава е трябвало да заснеме състезанието на пистата "Индианаполис". Но...

"От американското посолство не ми дадоха виза. Сметнаха, че ще емигрирам и че няма да се завърна", спомня си той.

Освен голямо разочарование, това му коства и наказание от една година, защото не се е явил на състезание, за което му е била отпусната акредитация. "И реално първото ми състезание беше през 2006 г. в Унгария." Само две години по-късно Любомир Асенов постига нещо, което много от приятелите му са смятали за невъзможно - той прави пълен сезон във F1 и заснема всички 18 състезания. Тогава и получава постоянен достъп до F1 за първи път, защото едно от изискванията е фотографът да е присъствал на поне 14 състезания.

А кратката равносметка е, че за последните 18 години Любомир е заснел 149 състезания от F1. През настоящия сезон е решил да пропусне първите шест и да се включи от това в Италия, което ще се проведе този уикенд на пистата "Имола".

Разбира се, няма как да не попитаме Любомир на кои четири състезания е присъствал най-често. А отговорът му е по-бърз и от болид - Монако, Италия ("Монца"), Унгария и Великобритания.

"Харесвам много пистата в Унгария, въпреки че всички казват, че е скучна. Тя е една от красивите писти за заснемане на състезание, защото има много денивелация по нея, има много превали, завои с хубав фон."

Самият той в момента снима за отбора на McLaren и от време на време за този на Aston Martin, но като фен симпатизира най-много на Ferrari. Място в сърцето му има и отборът на Red Bull - заради различния начин, по който подхождат към спорта "с техните разбирания за младежко съревнование и забавление".

Ето защо смята, че и тази година няма да се намери кой да спре Макс Верстапен. "Той е световен шампион, страхотен пилот, изключителен талант, но същевремено успява да стои стъпил здраво на земята, както беше и Фетел, както беше и Кими Райконен."

Любомир смята, че човек в позицията на Верстапен трябва да бъде пример за обществото с поведението си, и до момента той се справя. Но това е и причината фотографът да не е от феновете на Люис Хамилтън. Нещо повече, приема поведнието на британеца през годините за арогантно и надменно. "То не бяха дрехи, които са изключително скандални като визия. Не беше поведение. Не бяха изказвания. Самия той гледа на всички останали малко като британец - леко надменно."

Но Хамилтън олеква и по още два критерия - лоялност и етика, като според Любомир не е проявил нито един от двата. "Той бе отгледан от McLaren още като картинг състезател. След това захвърли McLaren, когато бяха слаби, и отиде в Mercedes. Сега Mercedes са слаби, тръгва си и отива във Ferrari", казва още спортният фотограф.

Кои писти са най-трудни за снимане и коя ви е любима?

Повечето градски писти са много сложни, защото нямат така наречения сервизен път около самата писта. Той е за персонал, за извършване на различни дейности и включително място, на което се придвижваме ние, фотографите.

На градските трасета тези места ги няма. Визирам Монако, Сингапур, Саудитска Арабия, Лас Вегас. Фотографите се придвижват пеша, а разстоянията са големи. Подготовката е много сериозна, за да можеш да си навреме на мястото, на което искаш да заснемеш тренировката, квалификацията или състезанието. Това прави планирането на времето много сложно.

Любимото ми трасе е това в Монако. Имам своите сантименти към него, защото е едно от първите ми състезания. И атмосферата, и обстановката са зашеметяващи.

А кой спорт е най-труден за снимане?

За мен един от най-трудните за заснемане е баскетболът, защото състезателите извършват всякакъв вид движения. Освен тичане, има скачане, има и финтове. В България е много сложно, защото мачовете обикновено се провежда в зали, които са с много ниска осветеност поради лоша поддръжка. Липсата на достатъчно осветление във фотографията винаги е проблем.

Възможно ли е да видим Никола Цолов в F1?

Напълно е възможно. Това, което трябва да кажа задължително за Никола Цолов, е, че той има в очите си тази искра и този огън на човек, който не го е страх от другите. Това е нещо фантастично. Много малко млади хора в днешно време имат този заряд. Много малко състезатели успяват да се задържат извън социалните мрежи и да бъдат максимално фокусирани върху това, което правят.

В очите на Никола Цолов има същия огън, който съм виждал и в очите на Фернандо Алонсо, Михаел Шумахер, Тайгър Уудс, Рафаел Надал и на всички големи спортисти.

Единственият проблем за него е, че е роден в една от най-бедните държави в Европа и това много му пречи - и за самото развитие, и за набирането на спонсори, и за възможностите, които има пред него изобщо да бъде част от този свят.

Ако трябва да правя сравнение със Серхио Перес, дълги години мексиканецът Карлос Слим, един от най-богатите хора в света, плащаше, за да може Перес да кара във F1, докато дойде моментът, в който той да се докаже. Същото се случва с много други млади момчета, които трябва да заплащат своето място, за да могат големите да видят, че те имат потенциал и талант.

Много е трудно да видим спортисти от малки и бедни държави в този изключително скъп спорт. Един сезон във F3, където се състезава Никола Цолов, горе-долу струва около 750 000 евро за девет състезания. Една тренировъчна сесия му струва около 20 000 евро. Сами разбирате каква е разликата в цената на тренировката по тенис, голф и т.н. Но съм абсолютно убеден, че Никола Цолов има място в спорта на най-високо ниво, защото го познавам добре и вярвам в него.

Колкото до F1 - най-рано след пет години може да се състезава там. Защото това е процес. От F3 трябва да премине през F2. Дай Боже нещата да му се случат по-бързо и изобщо да му се случат, защото това е много, много сериозно предизвикателство пред него.

И най-сериозното предизвикателство е не колата, не всички, срещу които се състезава. Най-сериозното предизвикателство пред Никола Цолов са финансите, които той и семейството му трябва да намерят.