Последните няколко дни усилено се говори за белгийката Марика Вервурт. Причината е, че многократната медалистка в параолимпийски дисциплини се обърна към евтаназията и сложи край на живота си.
В Белгия евтаназията е законна. Там чрез нея своя жизнен път приключват по две хиляди човека на година. За да го направят, е нужно да убедят лекарския съвет, че страданието им е непоносимо и смъртта е единственият хуманен изход.
Когато успеят да го направят, им се издава специален документ, с който специалисти прекратяват живота им, когато се почувстват готови.
За Марика този ден е 22 октомври 2019 г. На него тя вечеря заедно със семейството и най-близките си приятели, изпива чаша шампанско, след което приема смъртоносната инжекция. Казва обаче, че иска да бъде запомнена като усмихнат, силен и борбен човек. Познавайки живота и постиженията ѝ, не виждаме по какъв друг начин можем да мислим за нея.
Историята на Марика е колкото трагична и страшна, толкова и забележителна и вдъхновяваща. Белгийката от години води неравна битка с неизлечимата болест остра миелопатия. Заболяването бавно, но сигурно уврежда гръбначния й стълб, а съвременната медицина се оказва неспособна дори да облекчи болките ѝ.
Ужасното дегенеративно заболяване на гръбначния ѝ стълб е открито, когато е едва на 14. Шест години по-късно вече е в инвалидна количка. Лекарите я предупреждават, че лечение няма. По тяхна препоръка, тя се обръща и към спорта.
Белгийката решава, че няма да се отчайва, а ще използва по най-добрия начин всеки от оставащите й дни. Затова Марика започва да тренира усилено и да се състезава с инвалидната си количка, превръщайки се в истински шампион.
Източник: GettyImages
Въпреки многобройните успехи, с годините положението за Марика става все по-тежко. Зрението ѝ намалява прогресивно, а болестта ѝ бива съпроводена и с епилептични припадъци. При един такъв тя изпуска върху себе си вряща паста, заради което лежи в болница цели четири месеца. И това не е единственият подобен случай, в който положението е толкова критично.
Независимо че може да разчита на помощта на семейството си, на близките и на любимото си куче (според Марика то усеща пристъпите по-рано и винаги я предупреждава с потупване на лапа) жената започва все по-трудно да се справя с непреодолимите болки и кризи. Затова и с годините евтаназията за нея се оказва единственото разумно решение.
Независимо от непоносимата болка, която изпитва през целия си живот, Марика печели толкова много медели, за които дори напълно здрав човек не може да мечтае. Тя има златен и сребърен медал в две дисциплини на параолимпийските игри в Лондон през 2012 г. На световното за параатлети в Доха през 2015 г. си тръгва с три златни медала.
На параолимпийския Гран в Нотвил, Швейцария, през 2015 и 2016 г. печели още два златни медала. На последната ѝ параолимпиада в Рио де Жанейро през 2016 г., въпреки хранително отравяне и тежки травми при инцидент на пистата, успява да вземе сребърен и бронзов медал.
Марика Вервурт премина през живота с енергията на човек, който иска да вземе всичко от него, затова смятаме, че тази невероятна жена заслужава дълбокото ни уважение и истинско възхищение.
