Неведнъж сме виждали праисторически рисунки, които изобразяват как човек с копие гони мамут. Вероятно именно на тях се коренят и вярванията, че ние, хората, сме виновни за изчезването на огромните животни. Но науката също има какво ново да ни каже по въпроса.
Според резултатите от 10-годишен проект, включващ анализ на различни видове животни в Арктика, мамутите и други големи създания от ледниковия период всъщност са живяли по-дълго, отколкото се предполагаше досега.
Изводът е на базата на 535 ДНК проби, извлечени от замръзнали езера, както и на различни намерени останки от мамути. Те карат изследователите да вярват, че огромните бозайници са населявали континенталната част на Сибир преди 3900 години. А това е след построяването на пирамидата в Гиза и мегалитите в Стоунхендж.
Източник: iStock
Преди се смяташе, че голяма част от мамутите са изчезнали още преди 10 хиляди години, с изключение на малки популации в отдалечени островни сибирски области. Вълнестите носорози пък се смятаха за изчезнали преди 14 хиляди години, а новите данни показват, че преди 9800 години все още са се срещали в Арктика.
Учените смятат, че изчезването на тези видове е дошло заедно с това на последните области от мамаутската степ. Тази уникална екосистема, която може да се определи като студена и суха, постепенно е била унищожена от все по-топлия и влажен климат. Така вината пада от плещите на хората, за които се смяташе, че са унищожили древните видове с ловните си навици.
Новите открития са възможни благодарение на нова технология за извличане на ДНК проби. Досега това ставаше от кости или зъби от останки на животни, но сега генетичен материал може да се събира и от почвата, където се консервира десетки хиляди години, ако тя е замръзнала, предава CNN.
Източник: iStock
Освен това, учените за пръв път секвенират проби и от 1500 арктически растения. И те също потвърждават теорията, че климатичните промени в края на ледниковия период преди 12 хиляди години играят водеща роля в изчезването на мамутите и другите големи животни, които просто не са успели да се приспособят към новите условия на живот.
Когато климатът става по-влажен и ледът започва да се топи, това води до формиране на различни водоеми, които променят цялата екосистема на мамутската степ. Една от основните промени е намаляването на растителността, което пък значи, че намалява и храната за големите животни, които стават обречени на изчезване.
Изследователите все пак смятат, че са необходими още проучвания, за да се докаже ролята на хората в мамутската степ и тяхното влияние върху популацията.
