Първата асоциация, която правим, щом чуем за обувки с високи токчета, е женственост. Преди да се превърнат в моден избор обаче, те са натрупали изненадващо богата история. Ето как започва всичко за обувките с високи токчета, които днес придружават мнозина жени на специални събития, а някои дори и в ежедневието.
Най-ранният известен пример за високи токчета може да бъде проследен до древна Персия. Той ни връща още в X век. Всъщност именно персийската армия има честта да носи първите високи токчета. Персийската кавалерия формира важна част от армията. Конните войници са се изправяли на седлата си, за да стрелят с лък, докато са носели токчета. Те са забелязали, че с по-дълга пета им било по-лесно краката им да останат в стремената, когато са стреляли с лък.
Смята се, че в Европа обувките на висок ток са се озовали благодарение на силните търговски връзки на персите. До 1400 г. жените предимно в Испания и Венеция, са носели обувки с висока платформа, наречени chopines. Този модел всъщност се е носел, за да бъде избегната мръсотията по средновековните улици, но в последствие се превръща в модерен сред куртизанките и благородничките. Венецианското правителство дори приема закон, който ограничава височината на токовете до 7 см., но повечето хора го пренебрегват.
До 1700 г. обувките с висок ток вече придобиват форма, подобна на съвременните. Пръстите на краката са по-ниско, докато петата е повдигната. В този период токчетата, които се превръщат в символ на статус, са носени предимно от мъже. Затова и са ги обували предимно крале, принцове и благородници. Френският крал Луи XIV доста е харесвал обувките с висок ток и дори е вярвал, че колкото по-висок е токът, толкова по-мощен е този, който ги носи. Сатенът и кадифето са едни от най-използваните луксозни материали за направата на високи обувки. На много картини Луи XIV е изобразяван с пищните си обувки, често в червено или кралско синьо.
По онова време кралските особи са задавали модните тенденции сред обикновените хора, които се се опитвали да имитират висшия стил. Това води до въвеждането на правила за височината на тока въз основа на социалните класи. Така само кралските особи са имали право да носят най-високите токчета от 6 см.
През XVII век куртизанките също започват да носят обувки с висок ток. Поради близките си отношения с кралските особи, те често са имали специални привилегии.
Един век по-късно обикновените жени също се увличат по модата с високите обувки и това налага благородниците да наложат ограничение, за да бъде разграничаван стила им. Така се появяват високите обувки с по-тънки токчета, които са и по-неудобни за носене.
Тъй като токчетата се налагат все повече като модерни, в последствие мъжете спират да ги носят. Френската революция (1789-1799 г.) е сред основните стимули за промяната на модата. Токчетата отдавна се се свързвали с власт, гордост и кралски особи. И, естествено, когато революцията започва, вече никой не иска да бъде свързван с кралски особи.
По същото време, но в страни като Великобритания и САЩ, жените, носели обувки с висок ток, са били сравнявани и третирани като вещици.
Вече през XX век настъпва период на възраждане за токчетата, като първоначално отново се появяват тези с височина от 6 см. Постепенно все повече дизайни на токчета са патентовани и се превръщат в основен елемент на луксозната мода, и то само за жени. Високите обувки започват да се произвеждат масово, което значително намалява цената им и ги прави по-масови, пише Stars Insider.
По времето на двете световни войни обаче материали като кожа и гума почти не се намират. Затова вместо тях са използвани по-евтини материали като корк и дърво. Токчетата обаче устояват на тези трудни години и търсенето им не намалява. Тогава жените се ги носели, за да подчертаят тялото си. Краката им са изглеждали по-дълги и затова са били считани за женствени. И когато вече се появяват все повече филми и снимки на актриси и модели, обути с обувки на висок ток, все повече жени са искали да се сдобият със свой чифт.
Мерилин Монро например е една от жените, които ни убеждават, че токчетата са задължителен аксесоар, а носенето им е най-бързият път към сърцето на мъжа.
И така, вече десетилетия наред тези обувки са носени от жени на различни поводи - сватби, рождени дни и други специални събития. Много дами обаче започват да ги носят и на работа. С времето възприятието за високите обувки се променя.
През 70-те години на миналия век, по време на втората феминистична вълна, идеята за носенето на токчета, за да се харесват жените на мъжете си, става особено непопулярна и в резултат на това този вид обувка започва да се пренебрегва.
Отново през 70-те години обаче се завръщат платформите - не само по улиците, но и на дансинга. И тази тенденция не е уважена само от жените, но и от мъжете.
През 80-те години високите обувки отново са възродени, като забавни и различни цветни дизайни започват да се появяват на краката на модели и знаменитости.
Оттогава насам обувките с висок ток са свързвани предимно с модата и все повече се експериментира с дизайна им. Носим ги с цел да изглеждаме по-високи или пък по-добре облечени за събитие, да привлечем внимание или пък защото вече сме ги наложили като част от ежедневното си облекло. И едва ли има човек, който да не може да открие най-подходящия чифт за себе си.
