Европа определено е континент, богат на туристически дестинации. Не липсват и красиви острови, които привличат интереса на туристите както с природа, така и с културни забележителности или пък с добре развития си нощен живот. Е, все още са останали и някои не толкова популярни кътчета, които обаче определено заслужават нашето внимание.
Когато говорим за италиански острови, вероятно първо се сещаме за Сицилия или Сардиния. Или някой по-малък като Иския. Да, те са най-популярните, населени и посещавани. Вероятно и досега не сме чували за Палмарола, известен в древността като Палмария.
Той е див, почти необитаем и вторият по големина от Понтийските острови в Тиренско море край западното крайбрежие. До него може да стигнем с ферибот от пристанището в Рим до Понца, а след това трябва да си уредим лодка, която да ни закара, защото няма постоянен воден транспорт. Това не е изненада, защото островът няма и постоянни жители, които да пътуват редовно.
Източник: iStock
Интересното е, че земята на острова е частна собственост и той е разделен на парцели между неаполитански фамилии, които го колонизират още през XVIII век. Тези парцели обаче не са застроени или населени, а причината е вулканичния релеф на Палмарола, както и липсата на някои базови условия за живот.
Тук няма градове, няма и пътища. Няма електрическо, няма и сигнал на мобилните телефони. Има само мрежа от пешеходни маршрути, по които можем да опознаем отблизо дивия остров. По тях може да стигнем и до средновековен параклис и останките от праисторическо селище. Докато на сушата може да срещнем само диви кози, във водите около сушата изобилства от различни водни обитатели, пише CNN.
Е, има и един ресторант, O'Francese, в който се сервира прясна риба. Към него има и стаи под наем, които са ограничен брой и са един вид атракция, защото са в стари рибарски жилища в пещери.
В миналото са ги използвали като убежища от лошото време и в част от тях все още може да намерим провизии от храна, оставени в случай че буря не им позволи да се върнат обратно в Понца. Желаещи да спят тук не липсват, резервациите са за месеци напред, а нощувките са на цена от 150 евро.
Източник: iStock
Именно липсата на всичко това, което се приели за даденост в живота си, е големият плюс на острова. Да, може тук да няма големи и луксозни курорти, но малкото на брой стаички отново създават един вид ексклузивност.
А и самото преживяване е коренно различно от оживените туристически дестинации. И е напълно в духа на тенденцията все повече хора, особено млади, да избират тихи и спокойни места за истинска и пълноценна почивка. Далеч от всичко и от всички. На самотен остров, където често се шегуваме, че искаме да избягаме.
Най-оживено тук е през юни, когато много рибари плават към острова за празника Сан Силверио, чийто параклис се намира там. Те се редуват да се изкачват по стръмните скали до главния олтар, където е място за молитва и медитация. И определят това като "свещен ритуал", който добавя още едно парче към магията на Палмарола.
