Когато чуят за плаж и море, много от нас се сещат първо за Гърция. Няма спор, южната ни съседка е предпочитан избор за лятната ваканция, а курортите й са притегателна точка за туристи от цял свят. Но ако всичко днес изглежда безгрижно, спокойно и уредено, не същите са били настроенията на древните гърци към местата, където морето среща сушата.
Въпреки че днес ни се струват нещо съвсем обикновено и дори задължително, морските почивки всъщност стават част от живота на заможните граждани на западните европейски страни в края на ХIX и началото на ХХ век. И ако днес часовете край морския бряг доказано ни помагат да отпуснем от натрупаното ежедневие, то за ранните европейци и особено за древните гърци плажът е бил място, което се е свързало с не толкова приятни емоции и преживявания, дори и със смърт.
Голяма част от гърците са били мореплаватели и животът им и бил пряко свързан с морето, живеели са предимно на бреговата ивица, но са гледали на него най-вече със страхопочитание и дори са завиждали на тези, които живеят в земеделските райони, далеч от водата.
Източник: iStock
Крайбрежните райони преди не са били предпочитани
А тези възгледи на южните ни съседи от преди векове се коренят още в древногръцката митология. В нейните разкази се набляга предимно на отрицателните черти на морето - като неприятна миризма и водорасли. Акцентира се и върху плашещата сила на бурните морета - асоциация, която дълго време изниква в съзнанието на гърците, преди да бъде заменена от идеята за спокоен и лежерен ден на плажа.
Разбира се, в митологията не липсват и много истории с голяма доза драматизъм, динамика и дори фатален край, свързани с морето, неговите сили и всичко, което живее в него и представлява заплаха. Подобрен пример е древногръцката епическа поема "Одисея" на Омир.
Източник: iStock
Морето на мистерия и опасност
В древногръцката литература плажът често е описван и като място за смърт, а и за скръб, защото именно там хората са се събирали да тъжат, когато губят свои близки. Често гробниците и гробищата са разполагани близо до морския бряг, както и специалните празни гробове кенотафи в памет на загинали в морето, които остават вечно в него.
И именно това в древна Гърция се е смятало за един от най-жестоките начини да намериш смъртта си, защото тялото не може да бъде погребано, а душата е осъдена да скита, без да може да намери покой и да се издигне към небесата. Вместо това се е смятало, че тези хора отиват в подземния свят, който е еквивалент на ада, както днес си го представят вярващите.
Според митологията, самите богове също често са посещавали плажовете. От там са чували молитвите на поклонниците и дори понякога са се явявали пред тях. И тези легенди още повече засилват идеята за плажа като едно обвито от мистерии място.
Източник: iStock
Около водата някога е било наистина страшно
Освен това на морето се гледа като на място, което е неплодородно, за разлика от полетата, които изхранват хората например. Разбира се, това не е съвсем вярно и съвременните гърци са готови да спорят много, защото мнозина са фенове на средиземноморската диета. Но преди векове достъпът до морските деликатеси са имали само най-заможните от тях, обяснява The Conversation.
Е, сред всички тези вярвания има и едно по-близо до здравата логика, а не до митовете и легендите. И това е, че плажът е физическа граница и връзка на гърците с други светове и народи - често вражески. И големите беди често идват именно по вода, а на плажа достигат и сушата. Вражески флотилии, пирати, останки от корабокрушения - всичко това е част от мрачния образ на плажовете за древните гърци.
Бихме заключили, че те определено са имали причини да мислят по много по-различен начин от своите съвременници. Просто и светът, в който са живяли, е коренно различен. И вероятно следващият път, когато се озовем на някой гръцки плаж, ще се замислим какво ли е било на същото това място преди векове.
