Повечето 17-годишни момичета обичат да пътуват, да се гримират, да са с приятели или със семейството си, а понякога просто да си стоят у дома и да се излежавават. Йоана Илиева обаче не е като повечето 17-годишни момичета, защото вместо да се "шляе", предпочита времето ѝ да минава в трениворки.
Влюбва се във фехтовката още в мига, когато вижда треньорите си със саби и маски в ръце. Веднага иска да опита и как е.
Необяснимата за едно крехко момиче любов към дуелирането може би се дължи на факта, че фехтовката е уникален и обаятелен спорт. Освен очакваните координация, концентрация и издръжливост, по специфичен начин тя съчетава и емоционалното, интелектуалното и физическото израстване. За разлика от много други спортове, развива и качества като чест, галантност и благородство.
И макар в началото за Йоана фехтовката да е обикновено хоби, с времето тя я превръща в свое призвание. "Някак неусетно бяха минали няколко години и аз бях започнала да се състезавам."
Днес годините, през които Йоана се занимава професионално с този спорт, са вече девет. За това време тя превръща фехтовката в свой приятел, на който посвещава цялото си време - до такава степен, че тя е и първото нещо, за което се сеща, когато се събуди.
Вечер пък, преди да заспи, в главата на момичето са както предстоящите на следващия ден тренировки, така и уроците в училище. Защото двете вървят за ръка. Същото както и двете отнемат часове предварителна подготовка. И понеже за уроците знаем всички, ето как протича денят на един фехтовач.
Всичко в залата за Йоана започва със задължителната загрявга. Следват упражнения за обща физическа подготовка, фехтовални придвижвания и чак тогава - индивидуален урок с личния й треньор Ивайло Воденов. Заедно двамата работят предимно по новите атаки и защити.
След това идват и боевете със спаринг партньор, без които тя нито би стигнала дотук, нито щяха да бъдат факт многобройните й победи. Затова и определя съперниците като една от причините за успеха си. Но те са не просто съотборници и приятели, те са и нещо повече. "Екипът, който стои зад мен, е и мое семейство. Това са най-близките ми хора, които виждам дори по-често от моите роднини."
Тренировъчният цикъл затварят упражненията за корем или за друга част на тялото, защото "във фехтовката цялото тяло е важно и трябва много да се работи върху всеки мускул". Също както всеки мускул трябва и да се разтегне - поне за пет минути, за да се отпусне накрая натрупаното от натоварването напрежение.
Но усърдната работа на Йоана не остава в залата. За да бъде във форма, тя спазва и с хранителен режим, като гледа да не яде тесто, сладко и "храни в целофан". Преди състезание задължително вечеря месо, а опциите за закуска се свеждат до месо и яйца. По време на спортна надпревара гледа винаги да има шоколад под ръка. Признава, че понякога се изкушава да наруши режима си, защото "сладкото си е моята слабост".
Никаква слабост обаче Йоана Илиева не показва, когато се изправя срещу противниците си в състезанията. През годините печели много трофеи, сред които злато на Европейската купа по сабя за кадетки и Европейската купа по фехтовка за кадетки през 2016 г., както и два бронзови медела в надпреварата при девойки от Световната купа по сабя в Сеговия, и от световното по фехтовка в Полша през 2019 г. за кадети. В началото на февруари 2019 г. в Пловдив тя печели и международния турнир "Аспарухов меч", сабя младежи и девойки, който е кръг от Световната купа.
С кое свое спортно постижение се гордеете най-много?
С купата от "Аспарухов меч". След това състезание поведох в световната ранклиста. Бяхме 105 момичета и аз успях да стана първа, и то пред родна публика. Единствения българин, който е печелил този турнир, е самият Васил Етрополски. На финала на състезанието видях хора, които плачеха и се радваха дори повече от мен. Ето това беше моята награда, а не медала.
Кое е състезанието, което винаги ще помните?
Европейското първенство през 2017 г., когато станах вицеевропейска шампионка до 17 години. Но не медала ще запомня, а адреналина, емоцията, тръпката. Един месец преди състезанието не можех да спя, сънувах го постоянно и треперех дори само при мисълта.
Въпросният ден обаче се чувствах супер. Побеждавах всяка от съперничките ми с огромна преднина (15:2) и макар че отстъпих на финала, това беше най-хубавото ми състезание.
Коя е най-голямата ви амбиция?
Сега съм 11 клас. Плановете ми са да завърша и да вляза в университет, но спортът със сигурност е моят приоритет и съм готова да се жертвам за него.
Както при всеки олимпийски спорт, моята амбиция е медал, затова ще дам всичко от себе си, за да се класирам за олимпийските игри в Токио през 2020 г. Искам след време, когато някой каже Йоана Илиева, всички да знаят коя е тя.
