20-годишната Ив Жил от региона Нор-Па-дьо-Кале в Северна Франция е новата мис на страната. Тя бе коронясана през изминалия уикенд, но не и без избирането ѝ да бъде съпроводено от сериозен публичен дебат.
Конкурсът завърши със странен спор, породен от факта, че новата Мис Франция е с... къса коса. Предвид факта че за цялата 103-годишна история на състезанието, сега за първи път е избрана победителка с къса коса, дебатът не е голяма изненада.
"Свикнали сме да виждаме красиви победителки с дълги коси, но аз избрах да съм с къса коса. Никой не трябва да определя кой си... всяка жена е различна, всички сме уникални", гласи позицията на Ив Жил.
Хората, които споделят мнението ѝ, далеч не са малко. Мнозина са отбелязали избора на новата мис Франция в онлайн пространството, изтъквайки, че момичето следва традицията на френската мода. Забележителната Коко Шанел например също е била с къса коса.
Други обаче са осъдили коронясването на Ив Жил. Според потребител в X (преди Twitter) победителката вече не се избира според критерии за красота, а според това дали представя идеята за "приобщаване".
Въпреки критиките, които новата мис Франция си е отнесла, все пак преобладаваща част са били мненията в нейна защита, пише Independent. По думите на поддръжниците ѝ тя притежава всички качества, с които да си заслужи титлата и никакви злонамерени и безполезни критики не биха могли да ѝ я отнемат.
Мнение относно разразилия се спор е изказала и светската журналистка Стефани Тайки. Според нея самият факт, че избирането на Ив Жил е породило подобна обществена реакция, е проява на сексизъм.
"Става дума за сексизъм в "най-добрата му форма" според традиционалистите, които смятат, че жените трябва да изглеждат по определен начин. И ако те се отклонят от остарялата концепция за малката и невинна жена, очевидно се бунтуват срещу женствеността", казва журналистката за GB News.
Междувременно други хора считат, че конкурсите за красота като цяло са сексистка идея, независимо от избора на победител. "Жените злоупотребяват със себе си през целия си живот, за да постигнат едни фантасмагорични критерии, според модели, които отнемат много време, за да се променят", споделя Мелинда Бизри от Лигата за правата на човека в Дижон, Франция.