Преди раждането на риалити форматите такива, каквито ги познаваме днес, в Япония се излъчва A Life in Prizes. Това е заглавието, с което е известно шоуто извън родната му територия.
През 1998 г. 22-годишният японски комик Томоаки Хамацу, известен още като Насуби, е избран на случаен принцип по време на прослушване за експериментално предаване, за което не знае много. Той е наясно, че ще бъде сниман, но остава с впечатлението, че кадрите няма да бъдат излъчени.
Така той остава напълно гол и сам в почти празна стая като част от предизвикателство за телевизионно риалити шоу. Идеята на формата е да тества дали едно човешко същество може да оцелее само спечелвайки си награди. За да спечели голямото предизвикателство, стойността на спечелените от него награди трябва да достигне един милион йени (или около 6000 паунда по онова време). За 15 месеца обаче Насуби постепенно изпада в депресия и маниакални състояния, заради глада и изолацията. Иронията е, че в същото време дори не осъзнава, че междувременно се превръща в една от най-големите знаменитости в Япония.
Всяка седмица общо около 15 милиона зрители с интерес проследяват напредъка на Насуби, за да разберат какво е "спечелил". Но "наградите" най-често дори не са му от полза за оцеляването - гуми, топки за голф, палатка, глобус, плюшено мече и други. Продуцентите все пак му отпускат малко ориз като една от наградите, вече след като става много забележимо колко е отслабнал заради глада. По-късно участникът си спечелва и напитки и кучешка храна, с които оцелява още няколко седмици. До края обаче остава гол, тъй като не си е "заслужил" дрехи. А при излъчването интимните му части продуцентите покриват с изображение на патладжан.
Вратата на помещението, в което оцелява Насуби, така и не е заключена. Реално той може да си тръгне по всяко време, но не го прави. Защото характера му на стоик и лоялен човек не му позволява. При освобождаването му след седмици мъчение стените на стаята просто са съборени, за да разкрият, че всъщност той е на сцена пред публика на живо, която скандира името му.
След края на риалити експеримента, Насуби полага усилия, за да използва новооткритата си слава за добри каузи. И това донякъде го удовлетворява. Но към днешна дата все още не е съвсем сигурен, че е преодолял случилото му се. Сега, близо три десетилетия по-късно, той описва шоуто като "жестоко" и допълва, че всичко, което са виждали зрителите за една седмица, са били само три или пет минути от мъчителния му живот в стаичката.
"По-голямата част беше страдание", споделя още японецът. А когато хората го питат дали съжалява за участието си, той винаги казва, че въпреки че не го повторил, не отрича, че все пак го е направило човека, който е.
Макар и никога да не е бил излъчван извън Япония и Южна Корея, а и никога да не е трябвало да бъде излъчван извън тези държави, хора по света научават за A Life in Prizes от YouTube. Подновеният интерес към експерименталното риалити пък идва покрай създаването на документалния филм The Contestant от режисьорката Клеър Титли.
Тя се натъква на историята на Насуби случайно и започва да се пита какъв ефект ли е имало това предаване върху него. "Затова се свързах с него по повод това, че исках да направя филм за преживяването му", разказва режисьорката пред BBC.
Освен че нейният The Contestant включва нови интервюта както с Насуби, така и с продуцента на шоуто, са показани и моменти от епизодите. Съдържанието, разбира се, е преведено и направено достъпно за англоговоряща аудитория. А филмът вече дори е наличен за гледане в САЩ в платформата Hulu. Критиците го описват като "хроника на един медиен феномен", който разказва за един психологически кошмар в опаковката на нещо забавно.
