Тази седмица светът загуби Франсоаз Харди, чиято елегантност и красив глас я направиха една от най-успешните поп звезди на Франция. Смъртта ѝ на 11 юни бе съобщена от нейния син - музикантът Томас Дютронк, който в Instagram качи своя снимка като бебе заедно с майка си, и написа: "Maman est partie" (в превод от френски: "мама си отиде").

Франсоаз Харди бе диагностицирана с рак на лимфата през 2004 г. и години наред провеждаше лъчетерапия и други лечения срещу болестта. През 2015 г. за кратко беше поставена в изкуствена кома, което се наложи заради влошеното ѝ състояние, а години след това имаше проблеми с говора, преглъщането и дишането. През 2021 г. тя публично обяви позицията си в полза на евтаназията и критикува закона във Франция заради това, че не позволява процедурата.

Франсоаз Харди си отиде на 80-годишна възраст и в нейна памет си припомняме най-ярките моменти от нейния живот.

Родена е в Париж през 1944 г., по време на въздушно нападение в тогава окупирания от нацистите град. Въпреки това израства там. Отглежда я предимно майка ѝ. На 16 години Франсоаз получава първата си китара като подарък и започва да пише собствени песни, да ги изпълнява на живо и да се явява на прослушвания. През 1961 г. подписва първия си договор със звукозаписната компания Disques Vogue.

Вдъхновена от френските шансони и нововъзникващите тогава стилове като поп и рокендрол, тя заема своето ключово място като представителка на стила yé-yé, който доминира във френската музика от средата на века. Названието му yé-yé идва от скандирането на англоговорящи хора "yeah", а и отчасти и от една от ранните песни на Франсоаз Харди - "La Fille Avec Toi", която започва с английските думи: "Oh, oh, yeah, yeah".

Пробивът ѝ в музиката идва през 1962 г. с написаната от нея балада "Tous les garçons et les filles", която е продадена в повече от 2.5 милиона копия и оглавява френските класации. Известни са също и ранните ѝ сингли "Je Suis D"Accord" и "Le Temps de L'Amour". През 1963 г. Франсоаз Харди представлява Монако на песенния конкурс Евровизия и завършва пета.

С нарастването на популярността й в Европа, тя започва да презаписва репертоара си на множество езици, включително английски. Нейната песен от 1964 г. "All Over the World" (оригинално на френски - "Dans le Monde Entier"), става единственият ѝ хит в Топ 20 във Великобритания, но славата ѝ продължава във Франция, Италия и Германия. През 1968 г. обаче следва още по-голям хит - това е "Comment te Dire Adieu", версия на "It Hurts to Say Goodbye".

Красотата и стилът на Франсоаз Харди, който включва изчистени силуети, както и по-небрежни визии с деним и кожа, определя привидно непринуденият френски шик от XX век. Усетът ѝ към модата е толкова открояващ се, че я превръща в муза на едни от най-известните дизайнери, сред които Ив Сен Лоран и Пако Рабан. Освен това я снимат и големите модни фотографи Ричард Аведън, Дейвид Бейли и Уилям Клайн.

Не е изненадващо също така, че и много поп и рок звезди я обожават. Сред тях са Rolling Stones и Дейвид Боуи. Боб Дилън пък дори пише стихове за нея за бележките към албума си от 1964 г. Another Side of Bob Dylan. С чара и изяществото си Франсоаз Харди грабва интереса и на режисьори и се появява във филми на Жан-Люк Годар, Роже Вадим, Джон Франкенхаймър и др.

След като заради финансови спорове напуска Disques Vogue, французойката подписва тригодишен договор със Sonopresse през 1970 г. Следва нов продуктивен за творчеството ѝ период, но в един момент тя изчезва от музикалната сцена.

В средата на 70-те години Франсоаз Харди се съсредоточава главно върху отглеждането на сина си Томас, заедно с партньора си - музикантът и актьор Жак Дютрон. Двамата се срещат за първи път през 1967 г. и се женят през 1981 г. Седем години след сватбата си се разделят, но остават приятели.

Кариерата ѝ продължава дълги години, макар и с паузи. След първата такава се завръща през 1977 г. и включва фънк, диско и електро поп в музиката си. По-дългата ѝ пауза през 1980-те е прекъсната от Décalages от 1988 г., обявен за последния ѝ албум. През 1996 г. обаче се завръща отново с Le Danger, който променя звученето ѝ още повече към мрачен съвременен рок. После издава още шест албума, а последният ѝ в крайна сметка е Personne D'Autre от 2018 г., пише Guardian.