Споделената им любов към пътуването е една от основните теми на разговор по време на първата им среща през 2004 г. Но освен "няколко круиза", Джанел и Стю Кларк, и двамата от Австралия, почти не са пътували извън родната си страна почти десетилетие по-късно. След като Джанел получава книжка за управление на мотор през 2009 г., те започват да пътуват с мотоциклет из Австралия с кучето си Скайла. Планират обаче да разширят хоризонтите си.
Когато Стю напуска флота през 2014 г., двойката, която е женена от 2009 г., решава, че не само най-накрая е време да излязат и да се порадват на света, а и ще видят всичко "наведнъж". Според Джанел и Стю една от основните причини, поради които са избрали да предприемат продължително пътуване, се дължи на цената на полетите до и от Австралия.
Въпреки че първоначално възнамеряват да пътуват за шест месеца, впоследствие плана се увеличава за 18 месеца, а след това до две години и те продължават да разширяват дните, месеците и годините. Има обаче един малък проблем. Никой от тях не може да понесе мисълта да изоставят Скайла за толкова дълго. Когато двойката разглежда възможността да я вземе със себе си, те осъзнават, че това "не е толкова невъзможно, колкото ни караха да вярваме" и започват да се подготвят за световно турне с мотор с кош с кученцето си.
Но с наближаването на епичното им пътуване с мотоциклет семейство Кларк остават съсипани, когато любимият им домашен любимец е диагностициран с рак. Въпреки че това несъмнено е сериозна пречка, Скайла преминава курс с химиотерапия и претърпява трансплантация на костен мозък. В крайна сметка е счетена за достатъчно здрава, за да тръгне на пътуването.
"Въпреки че шансовете бяха срещу нея, имахме всички основания да вярваме, че тя може да продължи да живее пълноценен, щастлив и здравословен живот", казва Джанел. През февруари 2014 г. те летят от Австралия до Далас, Тексас, откъдето започват пътуването си. Двойката закупува два мотора. Джанел избира BMW F650GS от 2006 г., докато Стю се спира на G650GS от 2012 г.
Те потеглят с чисто новите си мотоциклети през март, а Скайла пътува удобно до тях в мотоциклетния кош за кучета, която те самите проектират, за да отговаря на нейните нужди. Докато пътуват към Мексико, Джанел и Стю се опитват да загърбят стреса от болестта на Скайла и да се съсредоточат върху грандиозното пътуване, което им предстои. Въпреки това, малко след като пресичат границата с Мексико, науават, че ракът на Скайла се е върнал и почти нищо не може да се направи на този етап.
"Тогава единствената ни възможност беше лекарства за химиотерапия и прекарване на възможно най-много време с нея и осигуряване на възможно най-доброто качество на живот", обяснява Джанел. Така те продължават през Мексико в Централна Америка, преминавайки през Белиз, Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа и Коста Рика, където пресичат границата с Панама. След като стигат до Панама, взимат ферибот до Южна Америка, за да не се налага да поставят Скайла в клетка при полет.
Когато навлизат на континента, състоянието на Скайла се влошава и двойката се подготви за неизбежното. "Бяхме заобиколени от хора, които се опитваха да ни помогнат и да се грижат за Скайла", казва Джанел. "Но в този момент наистина се чувствахме далеч от дома. Беше трудно време." Когато Скайла почива във Венецуела на 10 септември 2014 г., двойката е толкова съсипана, че обмислят да си съберат багажа и да се върнат в Австралия. "Просто исках да се прибера вкъщи", признава Джанел. "Имаше чувството, че всичко е свършило."
Все пак решават да отделят малко време и правят трекинг по планините във Венецуела, за да "избягат от всичко" и да си дадат малко време за размисъл. След като походът приключва, те си взимат още няколко седмици почивка, за да осмислят всичко, преди в крайна сметка да решат да продължат.
Малко преди да напуснат Венецуела, двойката се връща да посети ветеринаря, който лекува Скайла през последните й дни, за да му благодарят. Питат го дали могат да се срещнат с Уити, смесена порода куче без стопани, което дарява кръв на техния домашен любимец за едно кръвопреливане. "Когато й казахме "Здравей", ветеринарят ни попита: "Не искате ли да я осиновите? Без да се замислим, казахме: "Да", разказва пред CNN Джанел за решението им да вземат кучето с увреждания.
От Венецуела те продължaват през Южна Америка, "препускайки чак до дъното". Докато минават през Колумбия през август 2015 г., спасяват второто си куче - бездомната пинчероподобна Шадоу, която намират пострадала на пътя. Когато стигат Еквадор няколко месеца по-късно, те се връщат в САЩ, като се решават да се поглезят с луксозен круиз до Обединеното кралство на борда на Queen Mary 2, единственият кораб в света, който позволява на домашни любимци да пътуват със своите собственици.
След седемдневно пътуване до град Саутхемптън в Обединеното кралство, те отново яхват моторите си до континентална Европа и накрая отплавават до Мароко, преди да поемат към Западна Африка и да се спуснат до Южна Африка и после до Египет.
Пандемията ги сварва в Европа, където са принудени да останат известно време, преди да продължат с пътя си отново. Семейство Кларк среща третото си куче Азра, също смесена порода, когато тя изтича на пътя пред тях, докато минават през Турция през декември 2021 г. Когато за пореден път не успяват да намерят собственик, а и могат да оставят кучето отстрани на пътя, решават да отидат до следващия град и да я заведат в приют. Оказва се, че кучето силно заразен вирус и ветеринарят, който я лекува, е готов да продължи с лечението, само ако я осиновят.
И така след като тръгват от Австралия с едно куче, Джанел и Стю се готвят да завършат пътуването си почти 10 години по-късно с три нови и напълно различни кучета. Сега към края на дългото си почти десетилетие пътуване Джанел и Стю, които сега се намират в Югоизточна Азия, са изминали 240 хиляди километра и са карали през 108 държави. В момента двойката се готви да изпрати моторите си в САЩ, където ще прекарат няколко месеца в събиране на документацията и преминаване през необходимите канали, които ще им позволят да влязат отново в Австралия в началото на 2024 г. с кучетата си.
