През 2012 г. лекари описват изключително необичаен случай - 57-годишен мъж, при когото за кратко е отчетен пулс от около 600 удара в минута. Това е двойно повече от смятаната за теоретична граница от приблизително 300 удара в минута.
Пациентът, който е с парализа и на четирите крайника, е приет в болница със замайване и натиск в гърдите. Лекарите го лекуват за съмнение за остър сърдечен проблем и го оставят под наблюдение. На третия ден той получава няколко пристъпа на силно ускорен и неправилен сърдечен ритъм.
По време на един от тези пристъпи пулсът му рязко се ускорява до около 600 удара в минута и остава такъв за близо 20 секунди. След това постепенно се забавя до около 300 удара, а малко по-късно сърцето му само се връща към нормален ритъм.
Източник: iStock
Лекарите отбелязват, че и преди са регистрирани случаи на изключително висока сърдечна честота, като досегашният най-висок измерен пулс е бил около 480 удара в минута. Те споменават и любопитен, макар и трагичен, случай от 1989 г., когато датски учен умира, докато се смее на филма "Риба на име Уанда". По неофициални данни пулсът му тогава е достигнал между 250 и 500 удара в минута.
Подобни стойности обаче изглеждат невъзможни според нормалната физиология на сърцето. Обикновено след всеки сърдечен удар има кратък "защитен" период, в който сърцето не може да получи нов електрически сигнал. Това предпазва органа от прекалено бързо биене. При здраво сърце този механизъм ограничава пулса до около 300 удара в минута.
Източник: iStock
При някои редки и патологични състояния обаче този контрол може да бъде нарушен. Според лекарите, за да се достигне пулс над 300 удара в минута, трябва да са налице няколко фактора едновременно. Може да са допълнителни "преки пътища" за електрическите сигнали в сърцето, които заобикалят нормалния механизъм за забавяне на ритъма. Вероятна е и по-кратка продължителност на електрическите импулси в сърдечните клетки или необичаен начин на активиране на сърдечния мускул, който позволява ритъмът да се ускори драстично.
Тъй като по време на самия пристъп не е направен подробен електрокардиографски запис, лекарите не могат да бъдат напълно сигурни какво точно се е случило, отбелязва IFL Science. Най-вероятното обяснение според тях е, че пациентът е получил предсърдно мъждене, комбинирано с наличието на няколко допълнителни електрически пътя в сърцето, което е позволило пулсът временно да достигне толкова екстремни стойности.
