На 11 март Световната здравна организация определи новия коронавирус като пандемия. Това най-просто значи, че епидемията от COVID-19 е всеобхватна, а населението няма имунитет срещу нея. Пандемията се характеризира и с висок процент на смъртност.
Това не е първата пандемия в човешката история и да се надяваме да не се превърне в най-смъртоносната, като засега няма подобни изгледи. Редица заболявания като чума, морбили, коремен тиф, жълта треска, малария, туберкулоза и грип са взимали хиляди и милиони жертви заради липсата на хигиена, ниското ниво на образование на населението и недостиг на медицинска грижа.
Нека обърнем поглед назад към миналото и петте епидемии и пандемии, отнели най-много човешки животи през вековете досега.
Източник: iStock
Азиатски и хонконгски грип
Пандемията от азиатски грип започва в Източна Азия през 1957 г. и продължава около година. Това е вирус тип H2N2, регистриран за пръв път в Сингапур. Оттам си проправя път към Хонг Конг и достига до САЩ, където има над 70 хиляди починали. Общият брой на жертвите на Азиатския грип е 1.1 милиона.
Хонконгският грип се появява в китайския град през 1968 г. За година отнема живота на един милион души по целия свят. Най-засегнати извън Китай са Щатите. Вирусът на инфлуенца A (H3N2) продължава да съществува и до днес сред китайците.
Холера
Заразата от холера върлува по земното кълбо на цели седем епидемии в рамките на 1817-1923 г. Като основен източник на заразата се смята река Ганг. До XIX век холера има предимно в Индия, а след товa плъзва и по целия свят и отнема живота на над милиони души.
Холерата е тежко инфекциозно заболяване, което се предизвиква от бактерията Vibrio cholerae. Предава се най-вече от замърсени ръце, вода и хранителни продукти. Заразяването става през устата. Благодарение на ниската лична хигиена и лошите санитарно-хигиенни условия има склонност да се развива пандемично.
Основните симптоми са тежка дехидратация, интоксикация, хлътване на очите, увреждане на тънкото черво. Смъртта може да дойде броени часове след заразяването, ако не се предприеме лечение.
Източник: iStock
Юстинианова чума
Това е първата записана в световната история пандемия. Развива се в периода 541 - 700 година, по време на управлението на император Юстиниан I. Проявява се обаче още цели 17 пъти за различни по продължителност периоди чак до 750 г.
Смята се, че огнището на чумата е в Етиопия или Египет, а по търговските канали чумната бактерия Yersinia pestis стига до Средиземноморието. Най-засегнати от нея са жителите на Римската империя.
В пика на заразата умират по 5000 души на ден в Константинопол. Бройката стига и до 10 000 в най-мрачните дни. И всички тези хора си отиват в големи мъки, защото един от основните симптоми на чумата е некроза на крайниците. Други са треска, главоболие, подуване на лимфните възли и болки в корема.
След края на Юстиниановата чума се прави тежкото заключение, че тя е взела като жертви 1/3 от половината население на Европа - около 25 милиона. Със Северна Африка и Близкия Изток броят на жертвите достига до около 50 милиона.
Източник: iStock
Испански грип
Позната още като "Испанката", тази пандемия е най-смъртоносната в последния век. Грипът обхваща целия свят през 1918 г., достигайки до едни от най-отдалечените точки на земното кълбо. Само за малко повече от 12 месеца тя успява да вземе около 50 милиона жертви. Заразените надхвърлят 500 милиона, като това е 1/3 от населението на планетата в онзи момент.
Учени я определят като "уникален смъртоносен продукт на природата, еволюцията и близкия контакт между хората и животните", пише Helath.
Испанският грип е причинен от H1N1 вирус. Така и не успява да се установи къде е първоизточникът на заразата. По време на Първата световна война в Испания няма цензура и се съобщава за всички случаи на заболели и починали, което кара лекарите да нарекат грипа "испански". Но това не значи, че там са най-големият брой случаи.
Източник: iStock
Най-характерното е, че инфлуенцата предизвиква сериозно увреждане на белите дробове - те или се пълнят с течност, или се развива животозастрашаваща пневмония. Специфично също така е, че почти всички жертви са под 65 години и масово се разболяват млади и здрави хора.
Черната смърт
Бубонната чума удря Европа най-тежко в периода 1346-1353 г. Историци и изследователи все още спорят по въпроса дали нейни жертви са станали половината или 1/3 от населението на Европа, но най-общо се приема, че починалите в следствие на заболяването са около 200 милиона.
При тази форма чумната бактерия успява да проникне през кожата и достига до лимфните възли. Те се подуват и се срастват в т.нар. "бубони". Тази област придобива черен цвят, откъдето идва и името на пандемията. Без лечение, смъртността е над 90%.
Като причинител на заразата е определена бактерията Yersinia pestis, която се открива в бълхите по гризачите. Именно ухапването от бълха е основният начин за заразяване, както и контактът с вече заразен човек. А с изтребването на плъховете не се потушава, а само се разпалва заразата, защото те си търсят нов дом.
Източник: iStock
Смята се, че и трите големи вълни на Черната смърт са започнали от Китай след превземането на страната от монголците и е достигнала до Европа по търговските пътища.
Епидемията на континента започва от морските градове на Италия и бързо обхваща и останалите страни. На Европа й трябват повечето от 200 години, за да може да се възстанови бройката на населението от преди бубонската чума. Именно в тези най-черни за континента години за пръв път се ражда и идеята за карантина с цел спиране на заразата.
