"5 любими песни" е поредица на Lifestyle.bg, в която български известни личности избират музиката, която ги вдъхновява, връща ги към любими спомени или неизменно свързват с определени поводи и периоди от годината.
Още малко лято ни остава - достатъчно, за да съберем последните слънчеви дни, морските вечери и онези песни, които искаме да чуем поне още веднъж, преди сезонът да се промени. А докато лятото бавно отстъпва, в Lifestyle.bg продължаваме да търсим любимите си изпълнители и банди, за да ги попитаме кои са песните, които заемат специално място в личния им саундтрак.
Този път изборът е на Lek City Case - бургаската пост-гръндж и саутърн слъдж рок група, която започва историята си през 2013 г. След няколко турбулентни години и промени в състава, през 2019 г. групата се връща към сериозна работа по авторска музика. През 2020 г. издава дебютния си сингъл "Broken", който няколко пъти достига първото място в българската рок класация Reynaers Top 30.
Следват още сингли, концерти и фестивални участия, а през 2023 г. Lek City Case издават дебютния си албум "Seven". През 2025 г. групата продължава историята с "Hold On" - песен за мрака, светлината и последните пристани, придружена от силен визуален разказ. Видеото е и режисьорски дебют на вокалиста Иван Петков.
А през април тази година Lek City Case се върнаха с нова музика - "Trouble Is My Middle Name", песен, посветена на тежката тема за домашното насилие. Премиерата на сингъла и видеото беше в София, а визуалната история представя две паралелни версии на един и същ момент - едната, в която се случва травмиращият сценарий, и другата, в която диалогът и разбирателството го предотвратяват.
Днес в състава на Lek City Case са Иван Петков - вокал, Георги Кискинов - китара, Александър Георгиев - бас, Иван Янков - барабани и Ангел Иванов - клавишни.
А когато става дума за любимите им песни, очаквано няма много място за еднообразие. Има прогресив метъл, алтернативен рок, хард рок, Pink Floyd, японски рок и дори едно парче, което носи със себе си вкус на кокос и усещане за лято. Ето петте + една песни, които Lek City Case избират за нашата рубрика.
Първият избор е на Ангел Иванов, който ни връща към 1994 г. с "6:00" на Dream Theater. Песента е част от албума Awake, излязъл през същата година, и е едно от парчетата, които съчетават сложността на прогресив метъла с впечатляваща енергия още от първите секунди.
За Ангел песента е свързана с едно доста по-различно от обичайното усещане за тийнейджърските години. Докато музиката на 90-те често върви ръка за ръка с представата за мрачен и объркан юноша, неговият спомен е далеч по-усмихнат.
"Много исках да съм депресиран тинейджър през 1994 г., но жизнерадостната ми натура не го позволи. Всичко си ми беше наред през 90-те - безкраен купон, готини родители (по-големи купонджии от мен), имах собствени доходи и т.н. Едно от малкото неща, които ми тежаха, беше ежедневният ангажимент да ходя на училище, а след като навърших 15 г. - и на работа. Нямаше измъкване - звънне ли алармата сутринта, трябва да се става. Тази песен много точно резонира с това."
Продължаваме с Иван Янков, който избира "Mayonnaise" на Smashing Pumpkins - песен от култовия албум Siamese Dream от 1993 г. Парчето е сред композициите, които носят характерната меланхолия на алтернативния рок от 90-те, но същевременно оставят усещане за нещо много лично и интимно.
"Песните в този стил са много специални за мен, за моя живот и за моето развитие като човек. Те са ми помогнали да преодолея тежки моменти от него. Именно затова споменавам точно тях. Иима още хиляди други, но това е първата, за която се сещам. Разбира се и тежката музика, но сега съм повече в това настроение. Алтернативната музика е била изключително важна, когато съм бил извън комфортната си зона и съм се чувствал объркан", споделя Иван за това как именно музиката от този период се оказва важна част от неговото израстване и начин да преминава през трудните моменти.
От алтернативния рок преминаваме към нещо доста по-мощно. Георги Кискинов избира "Generation Day" на Godsmack - песен, която според него има почти незабавен ефект върху настроението.
И ако трябва да опишем избора му с едно изречение, вероятно най-точно е да оставим самия него да го направи: "Дава ми бустерна инжекция от настроение, сила да продължа напред и качва поне 10 конски сили на колата."
Но когато му се прииска нещо по-меланхолично, изборът му е съвсем различен - "Sorrow" на Pink Floyd. "За мен тя е като бягство от реалността - тотално забравям за всичко около мен", споделя Георги.
Два напълно различни музикални свята, които обаче изпълняват една и съща функция - да променят настроението.
За Александър Георгиев изборът е много по-личен. Неговата песен е "Undying" на японската рок група the GazettE - песен, която се появява през 2016 г. като част от мащабния концептуален проект Project: Dark Age. Тя е шестата част от проекта, който групата развива около албума Dogma и последвалите го сингли и концертни турнета. Що се отнася до the GazettE, те са сред най-разпознаваемите японски рок групи, свързвани с visual kei сцената - направление, при което музиката върви ръка за ръка със силно изразена визуална идентичност.
"Моята любима песен завинаги ще бъде "Undying" на the GazettE, защото за мен е много повече от песен. В нея усещам силна емоция, меланхолия. Всеки път, когато я слушам, което е минимум стотина пъти седмично, се потапям напълно в инструментала и, разбира се, мигновено ме обхваща лека депресия. Това е песента, която винаги ще бъде част от мен", категоричен е Александър.
И за финал стигаме до песента на Иван Петков, която може би най-много от всички напомня за лято. "Coconut" е част от албума Nilsson Schmilsson на Хари Нилсон от 1971 г. и през годините се превръща в една от онези песни, които трудно могат да бъдат сбъркани. А за Иван тя буквално носи със себе си усещането за лято.
"Въпреки че винаги съм подхождал с доза нихилизъм към "летните хитачки", понеже песните нямат сезон, а по-скоро настроение и енергия, тази песен винаги ми носи вятър и водорасли в косите, пясък в нозете, слънце в очите и кокосов коктейл в ръцете!"
