Шеф Петър Михалчев пред Lifestyle.bg: В Япония ме мислят за европейски мафиот!

Петър Михалчев е един от Големите трима в кулинарното шоу „MasterChef". Като жури той държи да е строг и справедлив. За мнозина изглежда ексцентричен заради изрисуваното му тяло, а за други - е просто кибритлия. Самият той обаче се определя като нормален човек, който си плаща данъците.

Готвенето за него е не само професия, а цяла философия. Твърди, че в кухнята е един, а у дома, при семейството си - става друг човек.

Японската култура е една от любимите му теми. Татусите са му хоби. Семейството - сила. За провалите си в професионалната кухня твърди: "Аз умея да губя".

Ето какво каза пред Lifestyle.bg Петър Михалчев за кулинарията, татусите и семейството си.

Съжалявате ли за някой участник, който вече отпадна от шоуто?

- Това е състезание и борба. Затова не съжалявам, защото самият аз, в професионалната кухня, също съм участвал в състезания. Губил съм, но съм и побеждавал. Не съм съжалявал. Яд ме е било, когато падна, но приемам болката. Умея да губя.

Има ли, според Вас, незаслужено продължил до момента?

-  Всичките хора са кадърни по своему, но ние намираме грешки, като при някои са повече, при други - по-малко. Естествено, при тези, които имат повече - те отпадат първи, а тези, които допускат по-малко грешки продължават. И до края ще останат само двама. От тези двама ще остане само единият, който ще бъде Мастър Шефът.

Избрали ли сте участници, които не са толкова добри готвачи, но са със силна лична история?

- Не. Аз гледам първо чиниите. Всеки има семейство и емоции. При нас професионалистите е така - свършваме работа, оставяме си багажа в ресторанта, прибираме се вкъщи, гледаме си семейството, отиваме на работа, взимаме си пак багажа и така... Емоциите не ме интересуват. Мен, като жури, ме интересува чинията, вкуса, начина на работа и подходът с колектива.

Влизали ли сте в конфликти покрай шоуто с другите си двама колеги професионалисти, които са останали скрити от зрителите?

-  Не. Ние имаме т.нар. брифинг. Това е една консултация. Оттегляме се, за да си кажем тримата мнението за всеки един. Тогава теглим чертата и казваме кой колко плюса и минуса има. Това е като математика и определяме кой отпада и кой продължава.

МАСТЪР ШЕФ

Нямате кулинарно образование, завършил сте Техникум по машиностроене. Откъде дойде любовта към кулинарията?

-  Невисокият ми успех и лудите ми години ми направиха една много голяма спънка. По-късно се осъзнах. Исках да вляза в Техникум по обществено хранене. Баща ми искаше това още повече и от мен. Но поради успеха, който не ми беше много добър ( а тогава с 5.50 там дори не приемаха ) така не успях да вляза. Единственото училище, в което ме приеха след 8-и клас, беше Техникума по машиностроене.

Как залитнахте по японската кухня и култура?

- Пътувал съм доста и съм работил на различни места, но японската кухня най не ми се отдаде по онова време. Първо нямаше продукти и доставки на нищо. Беше един пълен експеримент цялото това нещо. Нищо не се получаваше, честно казано. Аз съм искрен. Озлобих се, защото докато не си постигна целта - не се отказвам. Лека полека нещата се завъртяха и вече познавам доста японци, но това се случи след много години, много нерви и бяла коса. Отдаде ми се да пътувам до Япония. Имам приятели там. Това е обмяна на опит, шопинг и туризъм. Съчетавам ги. Честно казано, като се кача на самолета и той излети - всеки път плача. Все едно се връщам от бъдещето. Хората там са малко по-други. Няма сивота, злоба и завист.

Имате японски ресторант. Смятате ли, че има почва у нас тази кухня?

- Не. Аз отворих малък ресторант, който даже за японския стереотип за ресторанти е малко по-голям. Храня японски чужденци, посланикът на японското посолство, медии, японски корпорации. Ние заради тях отворихме ресторанта. Понякога идват и хора, които са некомпетентни. Казват, че им мирише. Но в японски ресторант мирише, защото се готви пред вас.

Вярно ли е, че като отидете в Япония нямате право да влизате в сауна и в басейн?

- Да, това е 100 % вярно. Там човек е гол и по хавлия, а аз съм доста изрисуван и го свързват с европейска мафия или нещо от сорта. Зачеркнато е за такива като мен. Аз мога да вляза, но не е препоръчително, защото хората се стряскат.

Кое е любимото ви традиционно българско ястие?

- Всичко, което е направено на село, „Оld school", от някоя баба и дядо. Това ми е любимо.

Склонен ли сте да предадеш познанията си на по-млади готвачи или в тази професия не си давате занаята?

- Аз не съм егоист. На фирма бих продал някои неща, но на хората, които съм си избрал да работят в моя ресторант подарявам всичко от сърце и с радост.

А на някой, който не работи във вашия ресторант, бихте ли дал някоя рецепта?

- Да, защо не. Бих дал.

Какво бихте казал на онези, които смятат, че готвенето е женска работа?

- Честно казано в това шоу и аз научих доста неща - че готвенето не е само мъжка работа. Жените се справят не по-зле от мъжете. Доста са борбени дамите. Затова аз си взимам някои думи назад, че това е мъжка професия. Не, жената се справя наравно и даже по-добре в някои отношения. Единственото нещо, което мога да отбележа за жена в ресторант е, че жената е обременена със семейство и другото - физическият труд е много тежък. Не е за жена. Затова може би повечето готвачи са мъже.

Случвало ли ви се е да плачете в кухнята от безсилие?

- Не. Никога.

А Вие разплаквал ли сте някой млад готвач?

- Да разплаквам се е случвало.

Създавате впечатление на строг, непреклонен и кибритлия. Такъв ли сте и в живота?

- В къщи е едно, на работа отивам друг. Работя, ако някой сгафи - откачам. Високопоставени хора храним и не може да се поднесе нещо объркано.

ЗА ТАТУСИТЕ С ЛЮБОВ...

Определяте ли се за ексцентричен заради татусите си?

- Аз съм напълно нормален. За някои може и да съм ненормален заради татуировките. Определям се като средностатистически човек, който си плаща данъците, дупча си билета, когато се возя в транспортно средство. Живея, както всеки един нормален човек.

Кога започнахте да се татуирате и какво изобразява целият татус на тялото?

- Това е много лично. То изобразява мене си - това е мой стил, мое второ хоби. Изобразява тъмна страна, атласи, грифони. Това е един вид и закачка. Започнах да се татуирам след казармата - 1995 г.

Има ли хора, които са гледали несериозно на вас като готвач заради татусите?

- Определят ме като бунтар, защото съм бил с татуировки. Доста хора ме „хранят" във Фейсбук заради татуировките ми. Реплики: "От тоя не бих ял нищо, нечистоплътно изглежда". Да им кажа само на тези хора, че храня доста по-големи хора от тези, които ме хейтват. Хората идват не заради татуировките ми, а заради лицето ми. А лицето ми е моята чиния - това, което приготвям на самите японци, които нямат нищо против моите татуировки.

Имате син, бихте ли му позволили един ден и той така да се татуира?

- Аз съм много либерален. Той все още е малък. След години може. Но татуирането, за мен, не е мода. Това е хоби. Кефя се на изкуството.

СЕМЕЙСТВО ГЛАДИАТОРИ В КУХНЯТА

Как се запознахте със съпругата си?

- С моята съпруга се запознахме преди 15 години. Естествено, в ресторант.

Тя може ли да готви?

- Тя всъщност е мозъкът на цялата група.

Кой е по-добрият готвач от вас двамата?

- В някои отношения тя е по-добра, особено в направата на Нигири суши. Това е едно много прецизно суши. Аз също го изпълнявам, но тя го прави по-фино. Самото моделиране на нея й се отдава повече. Тя е по-добра.

С кое ястие я изкушихте преди години?

- Поканих я на боб, люти чушки и ракия в едно заведение. Всички канят жените си на кафе, а аз я поканих на ракия и бобена салата с чушки. Тя пък взе, че се върза.

Тя има ли смелостта да ви критикува в кухнята?

- Ние не се критикуваме. Ние се допълваме.

Има ли нещо, което все още не сте готвил, а много би ви се искало?

- Все още не съм готвил и не ми се иска да го готвя, това е - куче. Готвил съм медузи, бръмбари, но единственото нещо, което не бих сготвил е куче. С уважение към азиатската култура, но това нещо аз не го приемам, дори самите японци не го приготвят. Японците не готвят и шаран. Шаран също не приготвям. Шаранът в Япония е символ на израстването. Те не го ядат. Цялата кухня е символика в Япония. /Lifestyle.bg