Мистерията за младата жена в публичен дом, на която е дадено ухото на Ван Гог, бе разкрита след почти 130 години. Името й е Габриеле Берлатиер и е дъщеря на фермер.
Въпреки, че не се назовава по име, жената се споменава в книгата на Бернадет Мърфи „Van Gogh’s Ear: The True Story“, която бе публикувана миналата седмица от Chatto & Windus.
Мърфи пише, че е направила обещание към наследниците на Габриеле: „Докато не ми бъде дадено разрешение от наследниците да разкрия фамилията й, ще уважавам тяхното желание и ще я запазя в тайна“.
След проследяване на детайли, които е проучила и описала в книгата си, се установява името на жена от архивите на института "Пастьор" в Париж, където Габриеле е била лекувана от бяс.
Идентифицирането й хвърля нова светлина върху чудатия инцидент, в който Ван Гог си отрязва почти цялото ухо. В медицинските записки на института Пастьор се разкрива, че 18-годишната Габриеле Берлатиер е живяла в Mas de Faravelle в Moulès, село на 10 км източно от Арл в Прованс.
На 8 януари 1888 г. тя била ухапана по лявата ръка от куче, собственост на пастира на фермата мосю Моро. Кучето било застреляно и е установено, че е имало бяс.
Мърфи описва, че след това Габриеле е страдала от болезнения процес на жигосване на раната с нажежено желязо, оставяйки й обезобразяващ белег. Тя била отведена в Париж, където била лекувана с нова ваксина против бяс, което я спасява от смърт.
Първото име на момичето било разкрито през 1936 г. като Габи, в статия, която цитира Алфонс Робърт, полицаят, който бил повикан в публичния дом, в който Ван Гог си отрязал ухото.
Инцидентът, който ще стане причина за безкрайни спекулации, е станал в 11.30 вечерта на 23 декември 1888 година. Тогава, вестниците съобщили, че името на момичето е Рейчъл, вероятно нейният псевдоним.
Гоген, който бил отседнал при Ван Гог в Жълтата къща, си заминал още на Коледа. Мърфи пише в книгата си, че Габриеле била твърде малка, за да бъде регистрирана като проститутка и работила само като прислужничка в публичния дом.
Изглежда трагично, че тинейджърка, травмирана след ухапване от бясно куче и претърпяла болезнено лечение, е трябвало да работи на такова място през нощта. Семейството й, което влязло в дълг, заради лечението й в Париж, трябва да е било в окаяно положение.
Има известни доказателства, които предполагат, че Габриеле може по същото време да е работила и като чистачка в Café de la Gare, което било управлявано от приятелите на Ван Гог, Джоузеф и Мари Гиноа.
Художникът имал стая и стоял там от май до септември 1888 година, преди да започне да спи в Жълтата къща, няколко врати встрани.
Кафето Café de la Gare било отворено през цялата нощ и привличало леко долнопробна клиентела. Три месеца преди инцидента с ухото Ван Гог завършва картина с неговия интериор, наречена „Нощното кафене“, обяснявайки, че се е опитал да изрази идеята, че кафето е място, където можеш да се самосъсипеш, да полудееш или да извършиш престъпление.
Той казал на приятеля си Емил Бернард, че въпреки, че не е бордей, кафенето Café de la Gare e „място за уговорки и от време на време може да се види проститутка, седяща на маса с мъж“ (такава двойка може да се види в картината му, в дъното на изобразената стая).
До сега се смяташе, че „получателят“ на ухото е бил обикновен познат на художника, или проститутка от публичния дом на 1 Rue Bout d'Arles. Фактът, че Габриеле Берлатиер най-вероятно е познавала собствениците на Café de la Gare повдига интригуващата възможност, че тя може би е виждала Ван Гог редовно.
Габриеле, невинна жертва на бясно куче и временно умопомрачен художник по едно и също време, по-късно се омъжва и живее добре до старини – пазейки тайната за срещата с Ван Гог.
