Този път в галерия „Ракурси" Слав Бакалов излага само пейзажи. Съсредоточил е цялото си внимание върху пластиката на пейзажа и търси в неговата вече несъществуваща чистота чистотата на багрите, носталгията на спомените, абстрактните елементи на едно личностно присъствие.
Тези платна трептят от смайващо спокойствие и същевременно от безпокойство и напрежение, причудлива фантазия и опит за нирвана в хармонията на багрите.
"Все повече се приближаваме към времето, в което пейзажът ще бъде нещо като спомен. Поне що се отнася до пейзажа с чисти реки и морета, с дървета и цветя. Пейзажът като скъп спомен. Все пак, ако не физически, то поне във въображението можем да разчистим найлоновите пликчета, кофичките от кисело мляко, изтърбушените консерви...
В нас все още дреме пейзажът от детството. Край реките все още стърчат вековни дървета, край морето все още има дюни и плажни ивици, снегът все още блести с девствена белота...
А ние, художниците, все още имаме празни бели платна."
