Експозицията се състои от 7 голямоформатни картини, обединени от прозореца като повтарящ се елемент.
Дълбоките емоционални смисли се редуват с иронично и на места дори остро социално чувство.
Със средствата на реалистичната живопис авторът е създал една серия от метафорични сюжети.
Както самият той пише, „...софистицираният ни свят се е оплел в метафори. Накъдето и да погледне човек, вижда все неща, които му заприличват на други неща, които пък напомнят на... Много се е натрупало в главите ни, в душите ни - мъдрости, знаци, предразсъдъци, спомени, нахлуващи през прозореца, който ни дели от нещата извън нас..."
Фонът с големия прозорец доминира във всяка композиция. Именно той отваря основната фабула в картината към нейния метафоричен смисъл.
Действащите лица, независимо дали са портрети на конкретни хора или анонимни силуети, дооформят метафората.
Една от картините е посветена на Пикасо - вечният учител на съвременните артисти. Друго платно Андрей Даниел посвещава специално на една от загадъчните и малко познати фигури в българското изкуство - Атанас Згалевски.
