Идеята на проект „БРОД... или ако я нямаше тази стена" е да представи пред българска публика поредица от изложби, пърформанси и филмови презентации, показващи основната част от реализирания през 2008 г. проект „БРОД - дни на младата българска култура". Проектът е осъществен в Дрезден, Германия. Включва широк диапазон изяви, целящи да създадат визия за актуалните културни процеси у нас. В концепцията му е записано, че се търси „различното от вече познатото „източно изкуство", представяно досега в Германия".Насоката е предимно към младите български артисти, родени по време на комунизма и израснали в годините на прехода.

В същото време се отделя внимание и на някои утвърдени автори, работили на границата на политическите промени, като се търси линията на приемственост между тях и съвременното младо поколение.

Организатор е Десислава Цонева, която по това време е културмениджър по програма „Роберт Бош" в Германска асоциация за късометражни филми AG Kurzfilm.

Проект БРОД... или ако я нямаше тази стена обхваща предимно изявите в сферата на визуалните изкуства. Основно се акцентира върху показването на артпродукция, която до момента не е имала своята публичност в България.

Изложбата „De-fine" на Лиляна Дворянова включва цикъл от фотоколажи, отразяващи визуалните размишления на авторката за отношение между ИМЕ и ОБРАЗ.

Творбите задават въпроси, свързани с това доколко наслоените над образите думи променят виждането, възприемането на образа. Името съсредоточава ли образа, сочейки образа? Името преповтаря ли образа или дава нещо повече, отваря друго пространство? Името разказва ли, дефинира ли, ограничава ли? Това ли е името? В основата на питането е библейската сцена, в която Адам дава имена на нещата: „Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и ги заведе при човека, за да види как ще ги нарече той, та както човекът нарече всяка жива душа, тъй ще бъде името й." (Битие, 2:19)

 

Инсталацията „Двойствени измерения" на Георги Ямалиев проблематизира културните и социални отношения, наложени от глобалната мрежа. Според автора, доброволното ни де-материализиране във виртуалния свят може да се приеме като едно съзнателно „ритуално самоубийство", което поражда трансформация на реалния образ във виртуална личност. Фактът, че много автори се възползват от възможностите на новите средства за комуникация, поражда въпроса доколко артистите, служещи си с въпросните технологии и създавайки своите нематериални художествени продукти, успяват да балансират в разбирането на възникналите проблеми между двете паралелни пространства. Дали това би довело само до чувство за загубване, объркване и дезориентация и обречен ли е съвременният автор да се лута между тези две пространства?

Изложбите ще продължат до 30 септември 2010 г.