По повод втория рожден ден на радио „Тангра Мега Рок" мексиканската група „Молотов" снощи заби у нас. Концертът се състоя в зала „Христо Ботев" в Студентски град.

Официално според афиша, подгряващи групи трябваше да бъдат родните "Baby face clan" и „Светльо and the legends". Организаторите обаче ни направиха изненада, под формата на английска банда, чието име така й не разбрах: от една страна, защото опитът им да копират "Depeche mode" беше твърде неуспешен и не успяха да предизвикат особен интерес, от друга - понеже озвучаването бе ужасно.

Изпълнението на БГ групите обаче наистина пораздвижи хората.

След емблематичната за Светльо „Бате Бойко", успях да се намърдам при тях. Обясних, че няма да му отнема много време, тъй като изглежда наистина изморен. Нормално, раздаде се до край на сцената.

„Жега" - Това е отговорът му на всичките ми екзистенциални въпроси: "Какво мислиш за концерта?", "Какви са творческите ви планове?" и прочие.

„Не мога да говоря, блокирал съм, сори", каза той изморено и аз се оттеглих.

„Година и половина сме зад Светльо...Ние сме в него и той е в нас. Но не сме boy банда. Очаквайте хиляди изненади" - услужливо допълва друг член на групата, с което изчерпа запитването ми за творческите им планове.

Най-сетне излезоха и „Молотов" - както става обикновено по подобни концерти - с голямо закъснение. Мексиканската банда заби добре, но саунда бе отчайващ. Тоест, микрофонията и увеличеният бас попречиха да се разбере кой и какво пее.

За пореден път се убеждавам, че компромиси с озвучението не бива да се правят на такова мероприятие.

При все че слушам "Молотов", едвам разпознах емблематичната им фраза "Puto". Питат ме какво са изпълнили и аз съвсем неадекватно отговарям: „Не чух". Сериозно. Басът така ме би в корема, че единственото, което можах да правя е да подскачам заедно с тълпата в „Христо Ботев".

Като стана дума за подскачане, въпреки гореспоменатия лош звук, атмосферата в залата беше ведра и хората се забавляваха.