Рок фестивалът Sofia Rocks разтресе стoлицата за трета поредна година. Въпреки че две от групите отказаха участие в последния момент (Godsmack и Iggy And The Stooges), това не попречи на феновете на рока да усетят максимално, че тази музика никога няма да бъде забравена у нас, независимо от това, че от всякъде ни залива чалга.

Най-големият рок фест в България стартира на 7 юли точно по план с българите Viperfish. След лек организационен хаос, изразяващ се в липса на гривни и ток, довел до заформянето на малки опашки, събитието започна 25 минути по-късно, видяха от stand.bg.

Родната банда изглеждаше леко смутена и се губеше на фона на голямата сцена пред все още рехавата тълпа. Все пак момчетата се представиха на ниво и дори ни зарадваха с изпълнение и на нови композиции. Триото приключи 30-минутния си сет и отстъпи място на следващата банда в афиша - "Аналгин".

Групата направи една разходка из творчеството си, като изсвири и няколко парчета от предстоящия им да излезе в обозримото бъдеще албум. Може би най-силно впечатление направи новата "Супергерой".

Към 16:00 на сцената излязоха северноирландците Sweet Savage, които демонстрираха така специфичното за „детелините" чувство за хумор. Вокалът им Рей Халър, който мяза на нещо средно между Billy Idol и Декстър от Offspring , не спря да подканя публиката да отиде да се напие с него и колегите му след концерта в известно софийско заведение.

Sweet Savage внесоха свеж пънк полъх преди вероятно най-абсурдната група, свирила на Sofia rocks в досегашната история на феста - Scar Symmetry. Двамата певци се опитаха да раздвижат феновете, но доволни може да са останали само най-заклетите почитатели на бандата.

Първо заради сериозните прoблеми със звука - много разпилян и дори с прекъсвания на китарите, а и заради съмнителния мелодичен дет на групата, който в по-голямата си част е по-скоро хеви метъл с електронна подложка и ревове.

Много по-близо до дет метъла обаче бяха немските метълкор машини Heaven Shall Burn. Страшно енергични, тежки, шумни и с неуморен фронтмен, който постоянно нахъсваше публиката.

По време на тяхното изпълнение се заформи и първият истински circle pit за деня, а скоро след това необузданата им агресия провокира и „стена на смъртта". Оказа се, че един час Heaven Shall Burn на живо си е доста изморително изживяване от всяка една гледна точка.

Следващият гиг на сцената ни пренесе в рап метъл света на Clawfinger. Ветераните от Швеция, които преди много години са били подгрявани от Rammstein, започнаха да изливат агресията си върху публиката в контраст с раноцветните си тениски.

В 22:10 зазвуча интрото на непредвидените хедлайнъри на първия ден на Sofia Rocks - Тrivium. Още с помитащата "In Waves" американците развинтиха главите на оредялата (за жалост) публика и показаха, че нямат никакво намерение да пропуснат шанса си.

Бандата не просто затвърди статута си на страхотна концертна група, но надмина очакванията на мнозина, а успя да спечели и нови фенове. Заразителният ентусиазъм, който струеше от сцената, хубавият звук, безупречното изпълнение и непрестанният контакт на техния фронтмен Мат Хийфи с публиката бяха гаранция за страхотно шоу, каквото и се получи.

С разочарование за голяма част от феновете започна втория ден на Sofia Rocks 2012. След осезаемата липса на Godsmack пред първия ден, сега се оказа, че на сцената няма да се появят и Iggy & The Stooges.

Малко след 15 ч. първи пред публиката излязоха момчетата от Der Hunds, които за пореден път ни убедиха, че ако повечето родни банди работеха с последователност подобна на тяхната, родната сцена щеше да се радва на далеч по-добри времена.

След Боби Кoсатката и компания дойде ред и на D2. Те изпълнени песни от всички периода на формированието, сред които "Breakdown", „Аз и ти" и др.

За завършек бе оставена вероятно най-грабващата песен на групата - „Не мога да спра да те обичам". След това D2 слязоха от сцената, за да дадат път на задаващата се канонада от вдъхновяващи изпълнения.

Калифорнийците Ugly Kid Joe изригнаха на сцената 30 минути след 17-ия час за кеф на множащата се тълпа, сред която се забелязваха и не малко отдадени техни фенове.

Фронтменът започна флирт с публиката, а впечатление веднага направи една шармантна дама, заела мястото зад чинелите и бас-касите на титуляря Shannon Larkin. Групата започна ударно с парчета като "V.I.P." и "Neighbor", а Whitfield Crane направи обиколка на стадиона, достойна за участник на игpите в Лондон 2012.

Краят си го знаете - плaжната пънк еклектика "Everything About You'. Ugly Kid Joe изпотиха здpаво аудиторията под палещото юлско слънце.

Within Temptation разляха своята мелодичност над стадиона точно в 19:00. Единственият жeнски вокал на феста - Шарън дел Адел, внесе една различна, жeнcкa чувственост, а красивият й мощен глас накара феновете на групата да настръхнат.

Внушителността на симфоничния метъл, който звучеше от инструментите на холандската банда и зарядът на вокалистката, в комбинация с видимо по-пълния стадион през втория ден, зададе друг тон на Sofia Rocks изживяването.

Когато на сцената се качиха Kaiser Chiefs, въздухът стана по-лек, по-жив и някак си усмихнат. Бандата с най-леко звучене от целия фестивал остави едни от най-силните спомени.

Всички, без изключение, подивяха от британската лудост на музиката им и взривяващата енергия на фронтмена Рики Уилсън. Той не спря да тича по сцената и да се катери на всичко, което привлече погледа му.

Избяга цялото разстояние до сектор В, само за да пее в кръг от смаяни хора, които му се хвърляха на врата, докато парчето продължаваше да звучи. Пообщува отблизо с камерите, а акордите на китарата сякаш преминаваха като трус през тялото му.

За финал британците ни подариха най-размазващото си парче - „Oh My God".

Точно в 22:20, десет минути преди уреченото начало, светлините изгаснаха и започна срещата с Guns'N'Roses. Началото бе за "Chinese Democracy", след което стадионът избухна с "Welcome to the jungle".

Последваха недотам експлоатирани класики като "It's So Easy", "Mr.Brownstone". Певецът на иконите спря изпълнението им, за да предупреди хора от първите редове да намалят малко агресията, с която куфеят, защото не иска никой да пострада.

Истината е, че ако има нещо, в което мистър Бейли вече издиша, то това е скоростното му пеене. Когато оборотите се завъртят по-бързо, роденият в Лафайет, Индиана, музикант просто започва да буксува.

Инструменталните партии на всяка една песен бяха докарвани почти до съвършенство - справка "Sweet Child O'Mine", "November Rain", "Don't Cry", "Civil War"...

След всеизвестния кавър на Дилан, станал по-прочут от оригинала („Knockin' on a heaven's door), и "Nightrain" осморката се прибра за кратко.

За да се върне с "Madagascar", която бе и фиаското на рижата легенда за вечерта. На тази песен лидерът на янкитата се поизложи стабилно, което явно доведе до известно раздразнение у него. Но пък нужните корекции бяха взети, за да завърши всичко по подобаващ начин.

Имаше още две кавъра на легендарни рок класики като "Dead Flowers" и "Whole Lotta Rosie". За да дойде грандиозният завършек. С доста по-шумна от очакваното версия на "Patience" и непреходната "Paradise City", по време на която заря и конфети обагриха сцената в златисто и червено.